Някои тайни са толкова ужасни, че могат да те съсипят. Всеки има поне една такава. И аз имам. Нося я със себе си цял живот. Доверявам я на неправилните хора и ми натежава все повече. Разкъсва вътрешностите ми, опустошава ме, докато не ме остави празна. Тази тайна е залепена като етикет на душата ми. Ако хората я узнаеха, щяха да ме гледат с други очи. Най-ужасното е, че за нея знаят само враговете ми.
Но вече и ти знаеш. Разбра защо те отблъсквам, защо се държа като луда. Всичко знаеш, но отново не бягаш. Това ме накара да почувствам нещо. Да се разплача, но не от мъка, не от несподелени чувства. Една последна сълза за всичко, през което съм преминала. Една сълза, която да ми измие окото, за да прогледна и да видя това, което до сега ми е убягвало. Сълза, след която ми олекна. Виждам теб.
Ти си толкова внимателен към мен и ме обикна такава, каквато съм с всичките белези от миналото. С всичките ми грешки, с всички недостатъци. А аз намирам все повече твои черти, в които да се влюбя. И така не остана абсолютно нищо, което да не обожвам в теб.
Обичам ли те, Фор?
