Най-хубавото на града е, че можеш да си анонимен. Можеш да излезеш без никой да знае кой си. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си поискаш.
Когато прибавиш към това чувство мъничко алкохол и цигари се получава експлозия. А когато си момиче и избухнеш в дискотека, експлозията събира всички мъжки погледи.
Тази нощ танцувах като за последно. Пуших цигара от цигара. Не ми пукаше коя съм, какво ще се случи ако някой познат случайно ме види. Отново се почувствах жива. Без значение беше кой ме наблюдава. Можех поне за миг да забравя за всичко.
Не си спомних за онзи, който разби сърцето ми. Не мислех за никого освен за себе си. Бях готината версия на тъжното ми същество. И тогава, когато всички погледи бяха насочени към мен, когато разни мъже ме разминаваха, аз ги отбягвах. Не исках да флиртувам с никого.
Типично беше за мен да оставам вярна на онзи, който ме нараняваше. Типично беше за мен да си кротувам и срамувам. Но тази нощ се почувствах преродена. Тази нощ останах вярна на единствения, който не ме предаде. Танцувах все едно той ме гледа, все едно той ме изпива с палавия си поглед. Не желаех друг да ме докосне. Наричаха ме "секси", но не беше същото, защото не беше изречено от неговите устни. Тази нощ беше дива, но ми липсваха ласките му. Той ми липсваше.
Не те предадох. Ще се видим днес, нали, Фор?