Rules of the mafia

Глава 16

-Чаньол... -Дара изпищя и се затича към момчето- Чани... –Момичето коленичи до него и го взе в прегръдките си. В нея напираха любов, гняв и омраза. Но сълзите стичащи се по лицето ѝ бяха по-силни от всичко останало. Момичето притисна главата на съпруга си към гърдите си и изкрещя с цяло гърло името „КИМ ДЖОНГ ИН". Викът ѝ беше толкова мощен, че ако имаше други къщи и хора наоколо всичко щеше да се разтресе. Беше готова да убива. Беше готова да размаже черепа на онова момче и да реже всяка частица от него малко по малко.

-Случват се такива неща, любима. -Чани протегна ръката си с малкото сили, които имаше в себе си и погали жена си по лицето, а на неговото се появи лека усмивка.

-Няма да умреш нали? -Тя го прегърна още по-силно.

-Пука ли ти какво ще стане с мен? -Той я погледна право в очите. Знаеше, че тя не го обича, знаеше че е пълен глупак да се влюби в буря като нея, но мамка му, дори и в последните си мигове той искаше да ѝ даде цялата си любов и грижа, но вече нямаше този шанс. Животът му го напускаше с всяка изминала минута.

-Обичам те, глупако, и не ме оставяй, защото ако умреш ще те съживя и пак ще те убия. -Дара също го обичаше. Той бе привлякъл вниманието ѝ още в онзи момент, на онази пешеходна пътека, когато се видяха за първи път. За нея той бе най-красивото нещо, което бе виждала, а по-късно разбра, че е и най-лошото което е срещала. Но тя го обичаше. А жени като нея не можеха да обикнат лесно, за тях любовта бе нещо далечно и трудно достижимо, но тя обикна.

-Обичам те Дара. -Това бяха последните му думи. Думи, които искаше да каже толкова пъти, но се страхуваше от отговора, който ще последва. Това бяха и прощалните му думи. След тях той се отпусна напълно и затвори очи.

***

-Мразя да се събуждам толкова рано. -Дара отвори очи и се изправи. Отиде в банята и си взе душ. Оправи се набързо и след това излезе. Качи се в колата си и потегли. Днес трябваше да се види с един от приятелите на баща си и да оправят поръчката. Мина през дома на Бум и Чен и взе сестра си.

-Е, какво каза татко? Да уговаряме цената или на тази? -Бум погледна сестра си и зачака отговор.

-Татко мисли, че тази цена е разумна затова каза направо да плащаме и да се прибираме без да създаваме проблеми. -Малка се усмихна насреща ѝ.