Глава 8

233 13 0
                                    

Дара и Чаньол по чудо не се заяждаха. Момчето излезе от стаята като остави момичето да се оправи на спокойствие. Преди това ѝ показа къде е банята и в кое шкафче има нова четка за зъби. Предложи ѝ да си вземе душ и тя кимна. Огледа стаята му и не ѝ хареса колко тъмна бе тя. Като остана сама влезе в банята и се съблече. Завъртя кранчето за топла вода и след това си нагласи водата. Влезе и се изкъпа по-бързо от обикновеното. Уви се с хавлията от закачалката и с една по-малка подсуши косата си и след това я омота около главата си. Изми си зъбите и излезе от банята. На леглото имаше поставени женски дрехи и бельо. Смръщи се и отиде да ги види. Всички бяха неин размер, а дрехите ѝ от снощи ги нямаше. Огледа стаята, но беше сама. Подсуши тялото си и се облече. Бельото беше черно дантелено и галеше кожата ѝ. Обу тъмно сивите дънки и винена блуза, която беше същия нюанс като обувките ѝ. Всичко това той ли го бе направил? Върза косата си на конска опашка и взе чантата, прибра телефона в нея. Взе чашата с кафе и излезе от стаята. Минзи я посрещна и двете отидоха в трапезарията. Всички я чакаха да закусят. Дара започна да се озадачава все повече. Да не би да е попаднала в някоя друга вселена? На масата бяха само Чаньол и Джонг Ин, явно г-н Парк нямаше да се присъедини към тях.

***

-Ако искаш ела с мен? –Дара погледна момичето до нея и ѝ се усмихна.

-Няма да мога. Трябва да се върна в къщата, защото с брат ми ще трябва да се видим с г-н Парк.

-Прати му много поздрави и му кажи, че ще мина някой път да го видя. –На Сандара не ѝ се нравеше да се среща с възрастния Парк, но за да потръгне всичко трябваше да посещава и бъдещия си свекър.

-Добре. Шофьорът на Чаньол ще те закара до вас. Аз имам още малко работа навън. –Минзи прегърна момичето и тръгна към сградата, която беше на няколко пресечки от кафето, където бяха с Дара. Влезе вътре и се качи на последния етаж. Трябваше да уреди някои документи за компанията на Чаньол и баща му. Излезе от асансьора и една секретарка я спря. Момичето се подсмихна.- Имам среща с шефа ти, миличка. Кажи на господин О, че госпожица Ким е дошла. И побързай, нямам време за губене. –Секретарката се обърна и се върна на бюрото си и проведе кратък разговор с шефа си. След това погледна отново към чакащото момиче.

-Каза, че няма такава среща. Моля, напуснете.

-Извикайте го отвън, моля. Като ме види ще се сети. –Повдигна вежда и показа, че не възнамерява да си тръгне от тук без да се е видяла с господин О.- Побързай де. –Секретарката отново се обади по телефона и размени няколко приказки с шефа. След това затвори и се изминаха няколко секунди и вратата на офиса му се отвори. Мъжът беше на около 30-35 години, висок, с пригладена коса назад, гладко обръснат, облечен с графитено сив костюм без вратовръзка. Няколко от копчетата на ризата бяха разкопчани, а обувките му бяха лачено черни. Всяка дама би припаднала по него, но не и Минзи. Тя не се поддаваше толкова лесно, защото не беше глупава. О Джун Ки погледна Минзи в очите и ѝ се усмихна. Помести се от вратата и я покани да влезе в офиса. Момичето мина покрай него и усети погледа му в гърба си. Тя беше с тъмно синя рокля до коленете и средно високи жълти токчета. Косата ѝ се спускаше надолу почти до кръста. Седна на фотьойла пред бюрото на мъжа и скръсти крака. След секунди и той седна на неговия стол.- Май забравихте какво ще се случи, ако не спазите вашата част от сделката. –Момичето му се усмихна накриво.

Rules of the mafiaDonde viven las historias. Descúbrelo ahora