Rules of the mafia

Глава 10

След като видя случващото се Чаньол почти съжали, че си е помислил, че Дара има нужда от неговата помощ. Леко се дръпна назад, но усети че тя все още силно стискаше ръката му и се върна обратно на мястото си, прегръщайки я през кръста.

-Май сбърка женската, но ако я искаш ще ти я дам, но един съвет от мен драги. Луда е и убива наред, а и също така си пази онази работа, защото може да ти откъсне топките и да ги даде на бейзболистите. -Чаньол намигна на натрапника и леко се засмя. Но нещо друго му привлече вниманието, а именно това, че Джонг Ин преметна ръка през рамото на това момче. Първоначално погледът му беше учуден, но секунда след това беше смъртоносен.

-Благодаря ти приятел. -Това се отрони от устните на Ин, а след това се засмя.

-Няма защо. -Погледа на принца без белия кон отново се върна на бъдещата двойка.-Така като ги гледам не се разбират, но се обичат. -Прибра пистолета си и се усмихна.- Ако нямаха чувства един към друг, той нямаше да скочи срещу мен, нито пък тя да извади оръжие.

-Ти си просто невероятен. -Чаньол гледаше злобно към по-малкия и определено на него му стана ясно, че това няма да му се размине леко. Веднъж приберат ли се Чаньол ще му хвърли един здрав пердах, за да го научи един път завинаги, че не е хубаво да се ебаваш с Парк Чаньол.

-Опитваш се да се гавриш с мен ли? -Дара отново вдигна пистолета, само че този път той беше насочен към дясната ръка на Чаньол. С една крачка тя се озова пред него.- А да ти пръсна IQ-то?

- Чаньол беше напълно прав с описанието за жена си.- Ин погледна другото момче.- Мисля, че е време да си ходим. -И докато го каза двамата вече се бяха слели с тълпата и нямаше следа от тях.

На другия ден Минзи и Бум пиеха кафе в дома на сестрите Парк. Времето навън беше хубаво. Това беше първия топъл ден за този месец и на Бум определено не ѝ се висеше вътре в къщата. Извади дрехи от огромния си гардероб, а след това намери и за Минзи.

-Ела с мен де! Нека се поразходим. Виж времето е страхотно.

-Добре де! Все пак вече и дрехи си ми намерила.

Двадесетина минути по-късно двете момичета излязоха от къщата. Наоколо беше пълно с хора, майки с бебешки колички и щъкащи малчугани напред-назад. Бум сложи слънчевите си очила и се огледа. Тя обожаваше такова време. Не бе нито топло, нито прекалено студено. Помъкна Минзи със себе си към един парк. Дърветата там се полюшваха съвсем леко с приятния ветрец, който подухваше.