You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

2 глава

(Б) - Ало? Ема!!! Какво става?
(Е) - Хейй. Ами аз...как да ти кажа... Исках да те питам нещо.
(Б) - Да?
(Е) - Искаш ли да дойдеш в неделя до мола, че ми трябва това блуза?
(Б) - Да, Ем. Говорили сме по този въпрос. Никога не сме се питали предварително. Какво става? Защо се държиш странно?
(Е) - Добре, виж. Не се ядосвай, ясно? Джейс ме видя в коридора и ме покани на партито на Мегън. И аз забих. Просто не знаех какво да отговоря. И се съгласих. И сега не знам как ще реагира Ник. Сигурна съм, че ще скъса с мен.
(Б) - Чакай!!! Какво?!?!? Джейс Уотсън те е поканил на купон?!?! Това е страхотнооо!! Толкова се радвам за теб. Боже. Какво ще облечеш? Ох, трябва да ти заема дрехи. Не, чакай. Ще отидем до мола. Още сега. Веднага!!!!
(Е) - Ама аз не искам да ходя!!!! Не знам какво ми стана и защо се съгласих. Оффф просто не знам.
(Б) - Как така не знаеш?!?!? Най-готиното момче в училище те е поканило на парти, а ти се чудиш какво да правиш!!!
(Е) - Тревожа се как ще реагира Ник. Ами ако стане нещо? Трябва ми придружител. О да. Ти идваш с мен!!
(Б) - И аз какво да правя цяла вечер?
(Е) - Покани братовчед си. Сещаш се. Онзи готиния - Колин. Никой няма да заподозре, че ти е роднина, а и ще си прекарате страхотно. Уверявам те. Моля те елааааа!!!!!
(Б) - Уфф добре. И без това ми трябва гадже. Яко съм закъсала. Ама ще си облечеш рокля. Все пак това е Мегън Фокс. Тя ще иска всички да са официални.
(Е) - Няма начин да нося рокля. Джейс ще си помисли, че се глася за него. Ще нося дънки и някаква тениска. Дори няма да  слагам грим. Само малко гланц.
(Б) - Добре. Айде чао сега, че навъртяхме голяма сметка.
(Е) - Окей ще се видим в училище.

Гледна точка на Ема:

Отивах на танци. Нямах търпение да се отдам на хобито си. И без това скоро имахме състезание и трябваше да тренирам.
Когато отидох там, заварих Кортни - едно много стеснително момиче, но танцуваше великолепно. Поговорихме си за хореографията, която подготвяше. Всеки имаше един период, в който е учител на остоналите. Аз бях миналата година. Е, не мина много добре. Бях се вцепенила и оплесках всичко. Както и да е.
Започнахме. Както танцувах, не усетих как започвам да мисля за партито и за Джейс. О да. Точно така!! Джейс Уотсън се беше настанил в главата ми и не излизаше оттам. Сякаш беше някоя досадна песен, която не ти се избива цял месец. Чудех се какво можеше да стане на партито. Бях чувала от Бритни, че е много яко. Надявах се да е така и нищо да не се обърка.
Когато се прибрах от тренировката, седнах да пиша курсовата си работа. Нямах идея как да я започна и на каква тема да е. Мислих върху нея два часа, но нищо не ми хрумна. Вместо това се заех да избирам тоалета си. Избрах едни светлосини скъсани дънки и бяла тениска с надпис Don't touch me! Понеже бях готова за партито, реших да си напиша и домашното по биология, ако госпожата ни го поиска, макар че никога не го проверяваше. Написах го и реших да вечерям. Толкова бях гладна. Имаше спагети и си сипах сок. Не беше нещо особено, но това ми беше едно от любимите ястия.
В 22 часа като по часовник си легнах. Спеше ми се страшно много. Слава богу утре беше петък и следваше уикенда. Супер!!! Ооо не. Трябваше да отида на тъпото парти.
След известни размишления съм успяла да заспя.

В училище:

(Н) - Здрасти Ем!! Виж, нали с теб имахме уговорка да се видим в събота вечер, но няма как да стане, понеже имам планове. Нали не ми се сърдиш?
(Е) - Споко Ник. Няма проблем. И без съм заета и щях да ти кажа.
(Н) - Оуу. Ами супер. Ще се видим после. Чао

Гледна точка на Бритни:

Тази работа с Джейс и купона ми намирисваше. Защо я кани, като знае, че Ема си има гадже. Не можеше ли да покани мен?! И без това съм свободна вече два месеца. Според мен нещо щеше да стане на това парти, предчувствах го. Не бива да се отделям от Ема нито за миг.
Днес я видях единствено по френски. Беше седнала най-отзад и размишляваше. Чудех се за какво. Гледах я и по едно време я видях да си драска нещо в тетрадката. Тайно станах, когато учителката ни се беше обърнала, и какво да видя - беше написала Ема + Джейс = ♡.
О не. Видях изражението й, когато се осъзна. Беше вцепенена. Започна да го задрасква. Даже скъса страницата и видях как се опита да я нареже на милиони парченца, но не й се получи. Ядоса се. Започна да плаче. О, но какво й става?!?!? Тя никога не плачеше!!!! Освен ако нещо не я мъчеше или се бореше със себе си. Явно нещо бе станало.

Хейййй хораааа!!!! Съжалявам, че тази глава стана доста дълга, просто има толкова неща, които искам да напиша. Принципно искам главите ми да са по-дълги, но така ще станат по-малко глави, а искам да ви държа в напрежение. В следващите глави очаквайте много обрати и може би много герои. Не искам да ви претоварвам с твърде много информация.
Надявам се историята да ви е харесала!!!