7 глава

21 5 0
                                    

Гледна точка на Ник:

Бързах към Бритни. Не мога на разбера как харесва този пуяк. Той просто не струва, откъдето и да го гледаш. Не знам как някое момиче може да харесва такъв като него. Аз съм къде къде по-добър.
Както и да е. Стигнах у тях, а вратата беше широко отворена. Видях счупени чаши. Явно Брит ги е хвърляла по стената. Но нея я нямаше. Качих се на втория етаж и започнах да я търся по стаите. Намерих я на пода в банята. Беше припаднала и едната й ръка беше мокра, но имаше рани върху нея. Явно е искала да се измие, но не е успяла и е припаднала. Чудех се какво да направя. Взех я на ръце  и слязох долу. Повиках линейка. Те дойдоха и я качиха в превозното средство. Седнах при нея и се молех да й няма нищо. Или поне да са само раните, но нищо повече. Не исках Ема да се уплаши и на нея да й стане нещо. Все пак ме е грижа за нея.
Пристигнахме и те я вкараха в някаква стая. Реших да се обадя на Ема.

Гледна точка на Ема:

Тичах, за да се прибера колкото се може по-бързо. Имах нужда да поговоря с някого. Тъкма бях пред нас, когато телефона ми звънна. Беше Ник:
(Н) - Ало, Ем. Спешно трябва да дойдеш в болницата до училище. Бритни не е добре. Заварих я на пода в банята и имаше рани по едната ръка. С другата се държеше за корема. А в хола й имаше счупени чаши.
(Е) - Ох само това ми липсваше. На кой етаж си?
(Н) - На третия. 306та стая.
(Е) - Ок, идвам веднага.

Трябваше да си взема такси, тъй като нямах сили да тичам повече. Влязох в нас и се преоблякох с дънки и някаква тениска, и си взех пари, защото нямах такива в себе си.
Обадех се, за да си повикам такси, и то дойде след 2 минути. Качих се и потеглихме. Този шофьор караше мега бавно. Казах му, че ще му платя двойно, ако кара много по-бързо. Той се съгласи и потеглихме с бясна скорост към болницата.

Пристигнах. Затичах се нагоре по стълбите и видях Ник, който седеше отпред и чакаше. Попитах го какво става, дали има новини, но той ми отговори, че от половин час са вътре и няма движение.
(Н) - Ема, звънни на Колин да му кажеш, че Бритни е в болницата.
(Е) - А да, съвсем забравих за него.

Гледна точка на Колин:

Бритни ми звънеше. Оф какво пък сега. Исках да изкарам една нормална среща, но явно и тази няма да е такава.
Вдигнах:
(Е) - Ало, Колин, къде си? Спешно ми трябваш!!!!!
(К) - Защо? Какво е станало? В момента имам среща и съм зает.
(Е) - Бритни е болницата
(К) - Чакай. Какво?!?!?! Как така!? Защо? Какво й се е случило?!!
(Е) - Ник я е намерил в банята. Била е припаднала. Явно я е болял коремът, а едната й ръка е в рани. В хола е имало счупени чаши.
(К) - Уау. Добре. Ще побързам. И Беки иска да дойде.
(Е) - Чакай! С Беки ли имаш среща?!?!?
(К) - Да, защо не? Джейс я е зарязал, защото й казал, че не я харесва. И тя се е натъжила. Много е свясна иначе.
(Е) - Амиии добре. Идвайте. До после. - затвори.

След 15 минути Беки и Колин са там:
(К) - Хеййй хора! Как е тя?
(Н) - Засега нищо не са ни казали.
(Бк) - Дано да се оправи. Стискам палци.
(Е) - Сигурна съм. Тя е упорито магаре, така че. - засмяхме се.
(Н) - Е хора, а вие откога сте заедно? - посочи Колин и Беки.
(Бк) - Ами днес излязохме на първата си среща. Беше страхотно.
(К) - Наистина ли ти хареса. Аз си мислех, че с това висене по болниците, ще ти омръзна още отначалото.
(Бк) - Не ставай смешен. Ти си сто пъти по-добър от Джейс. Той е тъпак.
(Е) - Така е. Онзи ден га срещнах в метрото. А на партито ме заряза, докато...не стана онова нещо.
(Н) - Аз не мога да разбера какво толкова харесваш у него, Ема?
(Е) - Кой е казал, че го харесвам?
(Н) - О я стига. Сериозно ли мислиш, че не съм видял сак го гледаш. Мен така никога не си ме гледала.
(Е) - Не не е така. Обичах те много. Опа...обичам. Но нали ти казах, просто вече не те чувствам като...сещаш се.
(Н) - Да права си. Но съм сигурен, че харесваш надутия пуяк.
(Е) - Ейй много си нахален. - засмяхме се.
(К) - Добре хора, не искам да ви прекъсвам, но доктора е тук от няколко минути и стои, и ви гледа.
(Бк) - Да, хайде. Дайте го малко по-сериозно. Бритни не е добре, а вие няк'во се смеете.
(Н); (Е) - Окей, ама не сме виновни.

Докторът ни се представи. Казва се д-р Ривърс. Започна за говори бавно и ясно. Съобщи ни, че...

Здравейте хора. Ето я новата глава. Надявам се да ви е харесала. Стана малко кратка, но реших да запазя интересното за другите глави. Радвам се, че четете историята мииии!!!!!!

You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|Donde viven las historias. Descúbrelo ahora