You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

6 глава

Гледна точка на Ник:
Седях и чаках Ема вече 15 минути. Къде се бавеше тя? Какво прави толкова, че не може да дойде навреме? Толкова дълго я чакам, че вече не издържам.

След 30 минути:
А не. Тръгвам си. Писна ми да я чакам. Хем искаше да поговорим, хем не дойде. Нейно решение. Но после да не дойде да ми се оправдава.

Гледна точка на Ема:
Паркът беше близо. Тръгнах 10 минути по-рано. Почти бях стигнала на уреченото място, когато Колин ме видя:
(К) - Здрасти, Ема. Как си? Къде отиваш
(Е) - Хей Колс! - тя го посрещна с лъчезарна усмивка. - Ами добре, отивам да се видя с Ник.
(К) - Аааа значи все пак сте се сдобрили. Това е страхотно!!!!
(Е) - Емиии не точно. Отивам да скъсам с него.
(К) - Моля? Как така?!
(Е) - Имам нужда от време. Засега не искам гадже. Просто от известно време го чувствам само и единствено като приятел. Вече не съм влюбена в него.
(К) - Оу, ами добре тогава. - той беше объркан и леко посърнал. - Както и да е. Тъкмо отивах към вас. Добре, че те видях.
(Е) - Защо? Нещо станало ли е?
(К) - Ами дааа. Нещо такова. Бритни не е добре физически и психически. Мисля, че трябва да поговорите.
(Е) - Ама спешно ли е? Сега съм малко заета.
(К) - Не искам да прозвучавам нагло, но една раздяла може да се състои и един час по-късно.
(Е) - Уфффф добре. Идвам.

Сега със сигурност Ник ще ми е бесен. Познавам го. Обича точността, а не закъсняването. Убедена съм, че ще ми звънне или пише, но по-добре сега да не се разсейвам. Все пак Бритни има нужда от мен.

След 15 минути с автобуса бях пред тях. Колин каза, че има среща, затова си тръгна. Явно беше някоя специална, защото се беше издокарал.
Както и да е. Почуках и моята ндп ми отвори. Беше в покъртително състояние. Кожата й беше бледа. Цялата беше видимо съсипана. Държеше се за корема и едва се крепеше. Ухаааа. Така не я бя виждала досега.

Затворих вратата след себепси и седнахме на дивана. Попитах я какво става. Тя не ми отговори. Попитах я отново. Нищо. Едно голямо нищо. Сякаш не искаше да ми говори. Чувствах, че ми беше бясна. Този път се ядосах истински. Разкрещях й се и я попитах какъв й е проблемът.

Тя най-сетне ми отговори:

(Б) - Какъв ми е проблемът? Сериозно ли ме питаш. Не е ли очевидно?!!
(Е) - Ми аз не го виждам, значи не е!!!! - разсмях се от напрежението.
(Б) - Първо приемаш поканата на Джейс, а не искаш да ходиш на партито. Тръшкаш се и се ядосваш, а след това те виждам на сантиметри от него на път да го целунеш. Гледаш то влюбено, а не го харесваш. Каква подяволите ти е логиката??!!? - изкрещя в лицето на Ема.
(Е) - Ехааа. Шашната съм. Само не виждам защо се ядосваш на моите проблеми, сякаш са твои.
(Б) - Ето това е работата. Не са само твои!!!
(Е) - Как така?!?!?
(Б) - Толкова ли си тъпа и сляпа. Боже мойй. Бясна съм ти!!!! Как можеш да га правиш, като знаеш!!!! Каква най-добра приятелка си?!?!??!?!
(Е) - Какво съм ти направила, че ме мразиш. Какво?!?!? Обясни ми!!!!! - цялата трепереше и плачеше.
(Б) - Сериозно ли не помниш? Миналата година. На рождения ми ден, когато отидохме в кухнята и ти казах онова нещо?

Чак сега загрях. Боже колко съм тъпа. Мразех се. Как можах да забравя толкова важно нещо. Една такава малка незначителна подробност, която съсипа така приятелството ни. Беше ме яд на самата мен. Исках да си тръгна. И то веднага.
Взех си чантата, която бях оставила на масата и затръшнах вратата.

Тичах бързо към нас и размишлявах. Как можах да не се сетя. Бритни ми беше казала, че иска Джейс някой ден да я покани на парти и да станат гаджета, защото тя БЕШЕ ВЛЮБЕНА В НЕГО!!!!!!!! Чак сега ми светна. Оффф в какво се забърках.

Включих телефона си и се сетих, че мога да звънна на Ник. Той ме разбираше. Но в същия момент ми призля - сигурно ми беше бесен. Реших веднага да оправя това. Той гласеше: ,,Много съжалявам, че не дойдох. Бритни не беше добре и се наложи да отида до тях, и да поговорим, и май вече не сме най-добри приятелки. И затова не дойдох. Много искам да поговорим. Моля те не се сърди."

Гледна точка на Ник:

Когато прочетох смс-а, се успокоих. Поне щяхме да се видим. Съобщих й, че ще я чакам на същото място след 10 минути.

Тя дойде задъхана, явно е бързала. Започнахме да си говорим и се оказа, че мислим еднакво. Даже се зарадвах, когата каза, че иска да скъсаме. И така тя ми разказа за цялата история с Бритни и скандала. Бях слисан. Тя харесва Джейс?!? Ама се го изкара на най-добрата си приятелка, а не на онзи нещастник. Е браво. Егати справедливостта. Сега отивах да си поговоря с Бритни.

Сбогувах се с Ема и отидох към къщата на бившата ндп на бившето ми гадже. Пффф дано да се оправят двете.

Здр хорааа!!! Тази глава се получи малко скучна, но мисля, че следващата ще е по-хубава. Радвам се, че четете историята ми!!!