You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

10 глава

Гледна точка на Ема:
Започнах да пиша. Бях толкова съсипана, че трябваше да си излея някъде мъките.
Ето какво написах на бележката: ,,Как е Бритни?"
(Н) - Добре е. Само че много й се е насъбрало. Трябва да поговорите.
(Е) - Какво точно ти каза тя?
(Н) - Всичко.

Извърнах поглед. Чувствах се вшновна. Но човек не бива да се ядосва, че се е влюбил в грешното момче, нали?
Или трябва?
Все пак знаех, че Брит го харесва, но...
Офффффф какво да правя.

(...)

Денят мина доста бързо. Ема се прибра, за да напише курсовата си работа, но не й идваха никакви идеи. Освен това имаше тренировка по танци днес, но май ще пропусне.
Както и да е. Часовете си минаваха, а Ема нямаше дори тема.

Изведнъж се звънна на вратата.
Беше почти сигурна кой е. Отиде, за да отвори на Ник. Но не беше той. Беше Джейс от плът и кръв.
(Е) - Ъмм Джейс, какво правиш тук?
(Дж) - Разхождах се и реших да намина. Ти?
(Е) - Мъча се до измисля тема на курсовата работа.
(Дж) - Еее жалко. Явно си заета. Еми тогава аз ще си тръгвам....
(Е) - Не не не. Никъде няма да ходиш. Трябва ми компания и помощ за темата. А и е прекалено късно да се разхождаш навън. Тъмно е човек, ти си луд просто.
(Дж) - Ооо май някой иска да остана. - на лицето му се изписа радост, заменена с перверзна усмивка.
(Е) - Просто ми трябва компания, това е. Нямам време за глупости. Или ще си тук, или изхвърчаш.
(Дж) - Добре, добре. Хубаво. Оставам
(Е) - Тогава влизай, че стоим на вратата вече 5 минути.

Джейс влезе вътре и се огледа. След това Ема му каза да се качи в стаята й. Той се запъти към стъпалата и се поколеба несигурно. Все пак се качи и намери стаята на Ема.
Тя беше в прасковено. Всичките й мебели бяха светли, а в центъра на стаята имаше огромно легло. Джейс седна на него и зачака Ема. Тя се появи след малко с чаша топъл шоколад.
(Е) - Заповядай.
(Дж) - Не беше нужно. Но въпреки това благодаря.

Ема седна на стола до бюрото, като предварително разкара всички хартийки от него. Все една тетрадка и каза:
(Е) - Някакви идеи за тема на курсовата работа?
(Дж) - За кога ти е?
(Е) - Никога не отговаряй на въпроса с въпрос. Иначе да сряда.
(Дж) - Аха. Пробвай с нещо лесно, върху което можеш да пишеш. Гледай да е нещо отегчително, за да го хареса госпожата.
(Е) - Много ясно. Ама ми трябва тема, а не насоки.
(Дж) - Не виждаш ли, че така ти помагам?
(Е) - Не ми помагаш особено. - тя пусна една подмолна усмивка.
(Дж) - Тогава си прави курсовата работа сама. - той стана от леглото и се запъти с бясна скорост към вратата на стаята.
(Е) - Неее, почакай, моля те!!!