You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

12 глава

             1 седмица по-късно

Джейс:
Стоях насред коридора и гледах втрещено Ема. Току що тя ми се разкрещя и всички я чуха. Но най-лошото беше, че каза нещо, което останалите не трябваше да разбират.

          "10 минути по-рано"

(Е) - Хей❤
(Дж) - Здрасти. Как е?
(Е) - Супер, защото те виждам😃 При теб?
(Дж) - Същото. Върнаха ли ти курсовата работа?
(Е) - Да
(Дж) - Колко имаш?
(Е) - Амии...5
(Дж) - К'во сбърка?
(Е) - Някакви неточности съм имала според госпожата ама все тая

Точно тогава стана издънката:
Едно момиче, моя съученичка, мина покрай нас и попита дали уговорката за събота вечер остава.

Не, не си мислете, че съм с друга или нещо такова. Уговорката е за моя най-добър приятел Брандън. Той я харесва от доста време време, обаче не е много смел и му беше нужно едно леко побутване. Затова им уговорих среща.

И така, аз, глупакът, вместо да кажа "да" или нещо такова, намигнах на момичето, по навик...
И Ема ме видя. Лицето й доби яростно изражение.
Иии пак се връщаме в настоящето

                  
                     Настояще
(Е) - Джейс, какво подяволите правиш!?! Ти нормален ли си??? Как може да си си уговорил среща, като съм ти ГАДЖЕ!!!!!!

Ето това не трябваше да казва. Тази петбуквена дума: Г-А-Д-Ж-Е.
И вече всички разбраха.
Половината гимназия беше там. Най-близо бяха хората, които не трябваше да чуват това - Ник и Бритни.
Стоях втрещен и не знаех какво да кажа. Колко съм тъп. Но всъщност дори да бях казал да, пак щеше да се осъмни в мен. Така че най-добре да не бях отговарял...

Ема продължи да ми крещи. Опитах се да й кажа, че не е това, което си мисли, и че има логично обяснение за всичко. Но тя не пожела да ме изслуша.

Тръгна си. Остави ме сам насред коридора, надявайки се тя да се върне и да изясним нещата. Но не. Тя не се върна. Прибрала се е вкъщи или е отишла някъде другаде. Стоях насред коридора, недоумявайки как стана всичко това. Толкова бързо.

Останалите ни гледаха с любопитство, но иначе изражението им си беше нормално. Може би ме познават твърде добре и са очаквали това да стане, без значение кое е момичето.

Но Ема не е случайна. Тя просто...е моето момиче. Знам го и това е. Толкова е просто. А сега съм напът да я загубя, освен ако вече не съм я изгубил.

Здравейте хора. Сигурно се чудите защо главата е толкова кратка. Знам, предните бяха много по-дълги, но искам да ва държа в напрежение, а сега имам важна работа, която не търпи отлагане и може да изгубя главата, ако не я кача. Много се извинявам! Иначе утре може да публикувам продължението й в отделна глава.