You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

9 глава

Гледна точка на Ник:
Прибрах се вкъщи. Бях много щастлив. Обаче сега трябваше да пиша курсовата работа...оффффф...мързи ме... обаче ми остава само още един ден до края на срока. Затова трябва да седна на бюрото и да се закова на стола за 4-5 часа.
Само че не мога да си избия от главата Бритни. Не че е лошо да мисля за нея. Само че трябва да пиша курсовата работа, но тя не ми излиза от главата забога. Тая нощ просто няма да се спи. Оххххх не знам какво да правя. От няколко дни не съм се наспивал като хората заради Ема. А сега и Бритни. Ох тея момичета...
Седнах да пиша, но единственото нещо, за което мислех, бяха нейните меки устни и начинът, по който ме гледаше. Хареса ми. И то много. Чак сега осъзнавам, че Ема не ме е обичала истински, нито пък аз нея. Сега го разбирам. За първи път усетих онова чувство ...да си истински влюбен в някого. Онова чувство, което те кара да копнееш за някого и да мислиш за него. Понякога то изглежда досадно, но въпреки това е много приятно. Радвам се, че срещнах Бритни, макар че никога не съм осъзнавал колко я обичам. Но по-добре късно, отколкото никога. Знам, клише е, попринцип ги мразя, обаче в момента не ме интересува.
Ето какво става, когато си влюбен. Времето спира и не усещаш кога срокът ти ЗА КУРСОВАТА РАБОТА  ИЗТИЧА!!!!!! Точно това стана и сега. Седял съм 6 часа и съм мислел какво нещо е любовта. Май съчинението ще е най-добре, ако е на тема, която те вдъхновява истински.
Погледнах към празния лист и започнах да пиша. Беше 12 часа през нощта. Седях до 5, но си струваше. Това беше най-доброто нещо, което съм писал досега. Сигурен съм. Защото когато човек споделя или пише неща, които го вдъхновяват, може да направи всичко.
Успях да се освободя от мислите, които са в главата ми в последно време. Най-после мога да спя спокойно. С една дребна подробност - след 45 минути попринцип трябва да ставам. Е, то се е видяло - няма да се спи. Нищо де. Поне написах курсовата работа и мога да я предам навреме.
Легнах на леглото за 30 минути и след това станах. Слязох долу и се наядох. След това отидох в банята, взех си душ и си измих зъбите. Събрах си нещата и се приготвих.
Когато отидох на спирката, за да изчакам автобуса, получих съобщение. Беше от Бритни:
(Б) - Хей, реших да ти правя компания, докато отиваш на училище. Нали не ти досаждам?
(Н) - Няма проблем. А ти защо си будна толкова рано? Трябва да си почиваш след операцията.
(Б)- Ами почти не спах. Мислих за нас и за това, което се случи вчера, когато дойде. Не съм спирала да мисля за целувката, че ти единствен беше тук, да ме видиш.
(Н) - Един съвет от мен. Ако искаш да се отървеш от някои мисли, ги напиши на лист или в някоя тетрадка, за да може, когато искаш да си спомниш за тях, да ги прочетеш отново.
(Б) - Добре, ще опитам. Благодаря за съвета. Ох айде чао, че трябва да пиша.

Бритни спря да пише. То и без това стигнах до училище. По коридора ме пресрещна Беки и попита как е Брит. Аз й обясних, че е добре и че ще се оправи. Беки продължи да говори, но аз се бях замислил как ще кажем на останалите, че сме заедно. Не сме го говорили, но то се подразбира. Толкова съм щастлив и искам да кажа на целия свят, обаче на другите ще им е кофти, особено на Ема. Не знам как ще го съобщим, но няма да е никак лесно. Засега съм решил да го пазим в тайна.

Изведнъж прекъснах дърдоренето на Беки и я попитах какво става с нея и Колин. Тя ми отговори, че вчера са говорили по телефона и са се извинили един на друг. Аз се зарадвах и й казах, че трябва да вървя за час.

Имах математика. Любимият ми предмет (да, не е физическото, не се очудвайте). Попринцип Ема е до мен, но днес седна при някакво друго момиче и аз съм сам самичък. Явно още ми се сърдеше за вчера. 100% ревнува. А като чуе, че с Бритни сме заедно...

Часът мина доста бързо. Следващата стая, в която трябваше да отидем, беше по английски. Трябва да предадем курсовите работи днес.
Изведнъж някой се настани до мен. Това беше Ема. Изненадах се, при условието че предния час не седя до мен.
Всички предадохме работите си, но Ема се извини, че не я е написала. Госпожата се ядоса и й каза, че й дава срок до другия път, на иска й есе на тема ,,Колко труден е животът".
Часът продължи и учителката ни обясняваше някакви неща, но аз бях твърде зает, за да я слушам. Бях се обърнал настрани, когато Ема ме потупа по рамото. Завъртях се към нея и я погледнах в очите. Видях скръб. Тъга. Разочарование. Беше меко казано съсипана.
Написах й на едно листче какво става. Тя го взе и започна да пише...

Здравейтееее!!!!!! Две глави в един ден, това не е ново за мен. Беше ми много скучно и изведнъж получих вдъхновение да напиша нова глава. По кратка е от предишната, но за сметка на това е изцяло от гледната точка на Ник и неговите мисли. Безкрайно щастлива съм, че следите историята ми!!!!! Коментирайте и гласувайте❤❤❤