You're my inspiration |[ВРЕМЕННО СПРЯНА]|

14 глава

Гледна точка на Джейс:
Къде е тя? Къде е отишла? Прибрала ли се е или в момента прави нещо глупаво, заради мен?
Не можех да спра да мисля за нея. Цял ден не ми излиза от главата.
Ходих до тях, но никой не ми отвори. Обиколих и парка, но имаше само някаква майка с детето си. Нямаше и следа от Ема. Побърках се. Ходих и до училище и неговата околност. Замислих се дали не й се е случило нещо лошо? Звънях на Ник и Бритни, но нямаха представа къде е.

Прибрах се вкъщи. Звънях на Беки и Колин също, но и те не знаеха нищо относно Ема...

Отидох в банята и си взех душ. Слязох долу и вечерях сам след което се качих горе и се опитах да заспя.
Само че не мигнах. Цяла нощ се въртях и се мъчих да измисля къде  е.

                             ...

На сутринта станах в 5, макар че обичайното ми време за ставане е 6. Оправих се и излязох навън да се разходя. Нямаше никой. Беше съвсем нормално. Кой луд би се разхождал толкова дълго навън?

Докато се осъзная, бях стигнал парка. И тогава я видях. Цялата беше видимо съсипана, но имаше нещо различно в нея - косата? Дрехите? Попринцип не обръщам внимание на такива промени, но тя е моето момиче и няма как да не го забележа.

Гледна точка на Ема:
Седях. Седях и размишлявах. Седях и размишлявах цяла нощ. Седях и рязмишлявах цяла нощ дащо се вързах. Защо се вързах на Джейс. Това ли прави любовта с теб? Кара те да вярваш безусловно на другия, макар и да знаеш, че има недостатъци, които да пренебрегваш. Кара те да мислиш, че отсрещния ти е верен, както ти на него. Кара те да си мислиш, ме това което изпитваш към него, го изпитва и той към теб. Това си мислех. Преди. Преди Джейс да ме нарани. Преди да ме нарани толкова жестоко. Въпреки всичко продължавам да го обичам. Не мога да спра. Цяла нощ се опитвах. Седях на тази кехлибарено кафява пейка и размишлявах. Мислих за нас. За това какво можеше да се случи, ако бях останала. Щеше да ми обясни ситуацията и щях да му простя, защото съм наивна. Но не е така. Не мога да оставя нещата безнаказано. Колкото и да го обичам, не бива да се самозабравям. Защото някой ден, когато той ме зареже или се разделим по неизвестна за мен  причина, ще бъда изгубена. По-точно променена. Променена заради него. И това би могло да ме съсипе.

Но реших, че ще запазя същността си. Няма да му се дам толкова лесно. Не съм някоя, която просто чака гаджето да й се извини или която отчаяно иска обяснение за нещата. Аз съм нещо повече от това. Много повече. Силна съм и независима. Никой няма право да ме контролира и да използва любовта ми срещу мен самата. Мога да се справя с това.