He ruined my life

Part 1

Аз съм Нора Казадор, на 19 съм и обичам да танцувам ,но един ден се запознах (не точно) с най-сладкото момче с най-красивата усмивка на света. Той направи нещо уникално.
А ето и историята.

(Само да уточня, живея в апартамент на последния етаж , момчето живее също на последния етаж, но на блока срещу нас, а разстоянието между сградите е някъде 3-4 метра)

***Преди 2 години***

Най-накрая свърших училище. Лятото дойде, а след 2 месеца ще участвм в състезание по танци където наградата е стипендия за едно от най-добрите училища по танци. Нямам много време да се подготвя ,но се надявам да спечеля .Това е много важно за мен и ще се боря до край.

******

Прибрах се и както винаги в нас беше празно ,поради причината, че понякога родителите ми работят до късно и тогава съм сама вкъщи. Първата ми работа е да си облека нещо по-свободно за танци, пуснах си музика и започнах да танцувам в хола ,защото има много място и меко килимче ,на което ако падна няма да ме заболи. Има огромен прозорец разположен на едната стена и се вижда всичко,както и сградата отсреща, терасата ни също е там. Както си танцувах с периферието си видях момче, което ме гледаше съсредоточено от прозореца на стаята си ,хвана ме срам и спрях музиката ,погледнах го задъхано, а той ми даде знак да продължа, аз му направих физиономия и отидох да си сипя вода, когато се върнах го видях да държи голям лист на който пише: Ще ми дадеш ли номера си, нов съм? И ме погледна с кучешка муцунка.

Аз му се засмях ,но какво да се прави трябва да познава поне някой тук а и все пак беше сладък . Гадно е да се преместиш и да не познаваш никого. Отидох да взема лист и черен маркер, а той си помисли ,че се махам, когато се върнах, се зарадва, повдигнах листа с телефонния ми номер ,а той мигновенно си извади телефона и започна да записва. На мен ми стана смешно ,а след секунда чух звънене , оставих листа и маркера, изтичах да си взема телефона и какво да видя ,непознат номер, излезнах на терасата, погледнах към него и вдигнах.

- Не се сдържа, нали!?- попитах опряла се на перваза, гледайки към него.

- Исках да чуя как звучи гласът ти. Стана ми интересно. - каза със самодоволна усмивка.

- Сега ли се нанесохте?

- Не... Тоест да... Сутринта. - отговори ми заеквайки.

- Май не си много сигурен в отговора си!- подразних го - С кой живееш?- попитах заинтересовано.

- С родителите ми и по-малкия ми брат. А ти?

- С нашите.

- Единствено дете, яко!

- Да ,но няма с кой да си говоря за... по лични неща.

- Говориш с мен нали. Аз съм добър слушател.-повдигна вежди и се усмихна (ах тази усмивка)

- Знаеш какво имам предвид.-погледнах го поклащайки глава.

- Забравих да те питам как се казваш?

- Нора . А ти?

- Чакай малко!- каза и влезе навътре. Изведнъж излезе от вратата водеща до покрива и тръгна да бяга към мен, стигна до разстоянието между сградите, засили се и СКОЧИ. Забога той скочи. Как го направи? Хиляди въпроси изкачаха в главата ми. В един момент го изгубих от погледа си, докато не увисна на тавана на терасата. Сърцето ми не спря да бие от притеснение. Скочи на терасата и се доближи до мен...