He ruined my life

Part 7

"-Нора ела да ти покажа нещо

- Идвам...Какво има?

- Виж това.- дядо държеше един много красив и голям лък

- Леле дядо много е красив, ще ме научиш ли как да го използвам?

- Още си много малка

- На десет съм- казах, скръстих ръце и направих кучешка муцунка

- Да знам ,но все пак...

- Поне да го подържа

- Добре щом искаш- подаде ми лъка и за малко щях да го изпусна- тежък е нали!

- Малко.- започнах да залитам, понеже беше доста тежък за възраста ми

- Обещавам ти, че когато пораснеш още съвсем малко, ще ти покажа как да го използваш- каза и сви леко двата си пръста, за да ми покаже.

- Колко малко- повдигнах вежди

- Ще видим ,но ти си толкова изомително малко момиченце, че няма да ме учудиш ако от сега си по добра и от твоя старец

******

- Дядо ще ми разкажеш ли още някоя история моля моля моля- започнах да тропам с крака молейки се

- Добре добре, ела ,седни...- дядо седна на канапето си, показа ми да седна на краката му и започна-
Преди 20 години бях на разходка с баба ти..."

Разтърсих глава за да се отърва от мислите и минах малко по напред и видях поне пет тетрадки или книги с кожена подвързия започнах да отгръщам страниците на една от книгите и видях снимка на мъж, жена и три деца под която пишеше "Моето страхотно семейство". Сложих два в чантата си и продължих да разглеждам видях някаква голяма продълговата чанта сложих я на масата и го видях. Видях лъка на дядо

- Мила добре ли си- извика баба

- Да бабо сега идвам- взех чантата с лъка и стрелите сложени до него и излезнах от тайната стая, но не можех да се покажа на баба с тази чанта и тя да ме подмине, за това я метнах през прозореца и падна в храстите. Не знам как ще я взема, но не мога да ги оставя тук. Излязох от стаята и се запътих към баба в кухнята

- Чао бабо, трябва да тръгвам

- Няма ли да останеш за обяд

- Не имам малко работа

- Добре ела да те целуна -тя хвана лицето ми с изцапани те си с брашно раце и ме целуна по едната бузка и по другата, след това и по челото а накрая ме прегърна а аз се наведох понеже бях сигурно поне една глава над нея.