He ruined my life

Part 9

Когато се събудих взех телефона си и видях, че имам съобщение. То глъсеше, че остават 3 дена до състезанието по танци и че ще ми се обадят предварително, за да ми кажат в колко да съм в залата.

Притеснявам се, не само зареди конкурса, а и това с Ерика, Зак и нашите. Всичко това ми изглежда като изкарано от някой сериал с трагичен край. Трудно ми е да се съсредоча. Не съм тренирала от много време и не знам какво ще правя.

- Какво ще кажеш да се разходим преди Ема да дойде? - попита Зак опрял се на рамката на вратата на стаята ми, като прекъсна мислите ми и ме изплаши.

- Боже мой, изкара ми ангелите- изправих се леко и попитах-Нашите няма ли ги?

- Не. Е какво ще кажеш, разходка?

- Става. Но първо трябва да излезеш, за да се облека.

- Защо, не ми пречиш!?

- Излизай-засмях се и го избутах от стаята ми, като затворих вратата и се подпрях на нея, усмихнх се и започнах да се оправям.

**10 часа по-късно**

Партито започна, а аз постоянно бях в очакване на Ерика. Всички танцуваха и се забавляваха, единствено аз, Зак и Джаксън седяхме с бира в ръка и се взирахме във вратата.

- Колкото и да гледаме вратата , Ерика няма да дойде по-бързо- заяви Джакстн

- Какво?! Не те чух- отпих от напитката си и продължих да гледам към вратата

- Джаксън е прав, няма смисъл да стоим и да я чакаме. Ще дойде, а когато това стане ние...

- Ние какво. Ще продължим да се забавляваме, докато тази жена не избие и последния човек, който обичам. Няма да стане. - започнах да викам и някои хора ме погледнах доста странно

- Ще я убием. Но не знаем кога ще дойде, а дори може и да не дойде,така че вместо да седим и да се взираме във вратата може да се отпуснем и...

- Хора аз ще изляза да говоря по телефона, гледайте партито да не излезе извън контрол - каза Ема и излезе с бърза крачка през вратата.

- Някой да отиде с нея - каза Зак

- Защо? - попита Джаксън

- Защото, ако Ерика е тук може да поиска да я наръни... За това аз отивам - изтласках се от масата на която се бях облегнала и застанах пред тях

-Ти просто искаш да убиеш Ерика- каза Джаксън и взе бирата от ръката ми

- Да, но също искам да помогна на Ема

- Ще дойда с теб- каза Зак и ме хвана за ръката

- Добре гълъбчета , аз ще остана тук- заяви Джаксън и отпи от бутилката.

Излязохме от къщата и започнахме да се оглеждаме за Ема

- Ей сега се връщам - казах и отидох да си взема лъка и стрелите от колата.

Щом се върнах Зак ме погледна въпросително

- Какво?! За всеки случай

- Носиш оръжие на рожден ден

- Имам и за теб- подадох му един пистолет

- Какво правиш, прибери го. - опита се да ми го върне - Знаеш ли какво ще стане ако някои го види?!

- Виж не мога. Влязла ми е под кожата. Постоянно си мисля за нея и как да я убия и ще полудея ако не го направя. Аз... Аз просто - изпуснах лъка и започнах да се изнервям . Зак ме прегърна и започна да гали косата ми

- Виж. Успокой се. Няма да позволя да нарани който и да е. - отдръпнах се от него вдигнах си лъка и се усмихнах . Тогава се чу вик от гората

Тръгнахме към посоката от където дойде вика,видях Ерика. Опънах тетива, тя започна да бяга. За момент я изпуснах от поглед, но после я видях да стои и да ме гледа, така де виждах само сянката ѝ, стрелях. Уцелих я. Не мога да повярвам. Падна на земята. Отидохме при трупа, но това не беше Ерика, оцелила съм Ема.

Едвам дишаше и се държеше се за раната на корема.

- О не, какво направих.- седнах до трупа,запопнах да треперя-Бързо помогни ѝ

- Как. Не можем да я спасим. - каза Зак и седна до мен

- Дай ѝ от кръвта си. Нали така ще зарастне раната.

- Не съм сигурен

- Не можем да я оставим да умре.

- Нора... Боли- Ема едвам го каза. Пребледня, а от раната не спираше да тече кръв. Притиснах я и една сълза потече по бузата ми.

- Спокойно. Ще ти помогнем.- каза Зак и захапа ръката си, започна да кърви. Даде ѝ да пие, но нищо.

- Ззащо не става. ЗАК!Защо не се лекува - треперех и продължавах да притискам раната, погледнах Ема. Очите ѝ се затваряха. Тя се отпусна. Пулса ѝ беше много слаб.

ТЯ УМРЯ!

Изправих се. Сълзи напираха в очите ми. Не мога да повярвам, аз я убих.