He ruined my life

Part 4

"Гледна точка на Зак"

(Няколко часа преди срещата на покрива)

Тъкмо щях да тръгна към Нора и бях решен да ѝ кажа, че я харесвам, но телефона ми звънна ,беше Джаксън, един стар (много стар) приятел

- Хей, Зак братле...- каза ми с подмазващ се глас, а аз го прекъснах

- Какво искаш Джаксън

- Е недей така де, не мога ли да звънна на стар приятел да го чуя как е?!

- Точно ти не...казвай.

- Виж върнах се в Пловдив

- Моля, какво правиш тук?- извиках

- Виж не е там въпроса... те знаят!

- Кой, какво знае?

- Ловците, те знаят, че сме тук и ме търсят, трябва да ми помогнеш.- каза с леко треперещ глас

- Какво..., но първо, как са разбрали?

- Може би, по погрешка съм хапнал, малко... от един от тях...Но не го убих- каза го тихо, за да не чуя втората част

- Какво си направил. Ще те убия- отново извиках

- Ще трябва да се наредиш на опашка, и Холдън ме търси. Спах със сестра му и...

- Добре, просто кажи къде си.

- В парка зад мола. Еха градът се е променил доста за 100 години

- Идвам- ах този идиот ще го убия.
Когато пристигнах го видях да седи на един клон на дърво, броейки листата му- Какво правиш?

- Много се забави и ми стана скучно.

- Една минута.- погледнах часовника на телефона

- Преди щеше да дойдеш за 30 секунди, дори и по малко.

- Няма значение. Къде са ловците?

- Не знам, но видях няколко много сладки момичета да седят ето там.- погледнах на там на където ми сочеше Джаксън и видях Нора и някакви нейни приятели да седят на тревата и да си говорят.

- Не и дума да не става, няма да ядеш от тях

- Не и в това състояние. Ловците ме уцелиха с нещо и не мога да го изкарам. Така, че...- скочи от дърво, завъртя се с гръб към мен и ми посочи място.

- Няма да те пипам, ще хвана нещо.

- Вампири сме, не можем да се разболеем

- Имах предвид идиотизъма ти.

- Ха-ха много смешно, изкарай го- повдигна тениската си и видях раната, бръкнах да изкарам нещото и след като го изкарах извиках

- ИДИОТ, това е проследяващо устройство

- Какво. Гадост, е значи идват към нас, супер... Счупи го.

- Не ще разберат, че сме го намерили- изкарах телефона си и набрах Нора

- Какво правиш?

- Не ти влиза в работата...Нора ,
съжалявам ,че не ти вдигнах ,но трябва да поговорим спешно. Чакам те на покрива след 15 минути.

- Ъмм. Добре- отговори ми и затвори, аз тръгнах, но Джаксън ме хвана за ръката и попита

- Къде отиваш?

- При Нора, да ѝ обясня защо не ѝ вдигнах

- Коя е тя... Виж няма значение, те ще дойдат и не можеш да ме оставиш сам. Дължиш ми го.

- Мразя те.

- Знам хайде- показа ми къде да се скрием, а аз попитах

- Защо просто не избягаме и не оставим проследяващото устройство тук?

- Не разбираш- каза със сериозен тон

- Да прав си, не разбирам

- Гонят ме от цяла една година и ми писна, писна ми да бягам и да се крия- ръкомахаше с ръце и замалко да ме удари по лицето, а аз хванах едната му ръка и попитах

- И какво ще направиш?

- Ще ги убия един по един и ти ще ми помогнеш- каза със сериозен тон и като каза ТИ ме посочи с пръст.

- Не, спрях да убивам хора от както...

- Знам от както убиха Ерика. Но това е в природата ни и...

- Не това е в твоята, не в моята... Махам се- тогава един дървен куршум се заби в дърво до нас.

- Ами щом така искаш- тръгнахме да бягаме, като минавахме покрай хората и ги убивахме, целя бях в кръв и за първи път от много време се чувствах жив, но ме уцелиха няколко пъти по краката и един път в ръката. Не видях какво стана с Джаксън, скрих се зад едно дърво, за да изкарам куршумите, през това време всичко утихна. Когато бях готов се показах, но нямаше никой жив, всички бяха мъртви, поне така си мислех, докато не се появи един мъж (това беше бащата на Нора, знам го, защото проучих семейството ѝ, а също го има на доста семейни снимки из апартамента им) с доста дълги мечове във всяка ръка и колан с два пистолета от всеки край и няколко пълнитела. Той застана в бойна позиция, аз също, изтичах с бързата си скорост зад него, но той предви хода ми и се обърна и ми направи рана отпред, минаваща през корема до гърдите ми, след това още няколко, аз изтичах и го хванах през гърлото, но когато го докоснах нещо сякаш обгори кожата ми, пуснах го и се отдалечих, той ме погледна и аз избягах.
Вече бяха минали 15 минути. Докато вървях към сградата си мислех, защо се опарих когато докоснах бащата на Нора, след това се сетих. Върбинка, (това е вид билка, която действа като слънцето на вампирите, но за него има вещици, които да ти правят пръстени, нали) но от къде са се сдобили с нея. Стигнах на покрива и видях Нора ,а тя се обърна рязко като ме чу.