The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Chapter 5

Нунсонг-и не бе мигнала цяла нощ. Не бе спряла да мисли за целувката на Джънгкук.

Тя се въртеше в леглото на всички страни и се опитваше да заспи.
Погледна часа беше 3:00 през ноща. Стана и отиде в тоалетната, изми лицето си и зъбите,облече спортен екип ,и излезе навън, за да тича.

Мислеше си,че по този начи ще изкара онази целувка от нея и ще може да си почине.

Тя забеляза Джънгкук да се приближава към нея. Беше задъхан и я гледаше странно.

-Какво правиш тук?-Попита го с раздразнение белокосата.

-Аз трябва да те попитам пръв. Защо не спиш?

-Защо ме целуна?

-Защо ти пука?

-Не отговаряй на въпросите ми с въпрос.

-А защо не?-Усмихна се хищно и се облегна на дървото до него с кръстосани ръце.

Нун се ядоса от неговата досадна усмивка,която виждаше постоянно и накрая го изрита в пищяла.

Джънгкук изохка от болка и си хвана глезена. След това Нун продължи напред без да се обръща.

Джънгкук се затича след нея и хвана ръката 'и.

-Ей белокоса вещице защо ме изрита?Да не си просиш боя?А?

-О млъкни.Писна ми от теб и от твоята глупава усмивка.

-Защо?Не ти ли харесва това?-Той се усмихна хищно отново.

-Ще те ритна пак.-Изгледа го сериозно.

-Добре. Спирам ледена кралице.-Засмя се.

Нун се загледа в неговата искрена усмивка и нещо в него 'и се стори доста познато. Замисли се от къде може да 'и е познат този искрен смях.

-Хей бяла лисичке не може да ме хванеш.-Засмя се момчето.

-Ще видиш ти. Само да те пипна.

-Няма да можеш.-Той 'и се оплези, и се засмя.

Малката Нун също се усмихна и пеперудите в стомаха 'и се събудиха.

Тогава Джънгкук беше много весело момче и усмивката от лицето му никога неизчезваше.

-Какво?-Попита Кук.

-Какво ,какво?-Зачуди се.

-Беше ме зяпнала.Сигурно  не можеш да отлепиш поглед от този красавец тук.-Усмихна се доволно.

-Мечтай си.-Тя го удари в рамото и се засмяха.Тогава се спогледаха и отнова откриха нещо познато у другия. Чудеха се от къде са си толкова познати един на друг.- Джънгкук кажи ми защо ме целуна?

-Нужно ли е да знаеш?-Изгледа я тъпо.

-Да.-Отговори.

-В теб е моя пламък.

-Пламъка ти?-Очуди се тя.-Но защо?

-Щеше да умреш,ако не ти го бях дал. Ще мине месец докато се възтановиш,а дотогава той ще бъде в теб. Пази го,защото може да ти бъде отнет и така мога да умра. Засега без него нямам много сила, както преди. Бъди внимателна с него.

-Ако не ме беше предизвикал нямаше да има нужда да ми го даваш....И-Спря за момента.- защо ми спаси живота?Нали ме мразиш?

-Задаваш твърде много въпроси.-Тупна я леко по главата.

-Хей!-Тя се издразни и си докосна главата.

-Да вървим бяла лисичке.-Усмихна се отново искрено той.

-Бяла лисичке?Досега само един човек ме наричаше така...Дали е той?

Следва продължение...

Извинявам се за грешките. Надявам се тази глава да ви е харесала. Моля дайте мнение и според вад дали някога ще се познаят?