The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Chapter 6

Нун стана по-рано от обикновено и направи палачинки за съботния ден. 

Щом палачинките бяха готови, тя ги поръси с шоколадови пръчици , сметана и нутела.

В стаята влезе Джънгкук и щом ги видя той се облиза.

Нунсонг-и се засмя и го попита:

-Искаш ли?

-Не.-Отговори той твърдо.-Не взимам нищо от теб.

-Ще сгрешиш,ако не ги опиташ.

-Не взимам нищо от ледени лисици. Може да си ги отровила...Кой знае?-Извъртя очи и скръстоса ръце.

-Ще ти се.Отивам да се облека и ще изляза.

-Къде отиваш?

-Как къде?На работа естествено.

-Кога успя да си намериш?-Изненада се той.

-Много отдавна. Уредена съм още от самото си идване тук.-Тя излезе.

Кук погледна палачинките и се попита на глас.

-Дали да си взема?Няма да забележи,ако си взема една. Те са хиляда.-Кук опита една от тях и веднага се влюби в палачинките.

Започна да ги яде с голямо  наслаждение,а Нун го наблюдаваше с усмивка от вратата, на която се бе облегнала.

-Знаех си,че ще си вземеш.-Каза тихо и излезе от къщата.

Минаха вече няколко часа, откакто Нун я нямаше и Джънгкук започна да се притеснява за нея.

-Къде е тази патка?Минаха 3 часа, откакто я няма. Не ми пука къде е. Важното е да не ми загуби пламачето,че лично аз ще я убия.
Там ми е  цялата сила. Но ако го загуби тя ще умре. Не аз. Въпреки, че я излъгах,тя не трябва да губи пламъка. Какво толкова прави?Къде е?-Притесняваше се той.

Пламъка предизвиква голяма привързаност и загриженост у другия,в който е то.

Джънгкук излезе от къщата и създаде малки пламачета в ръцете си.

-Намерете момичето,в което е моя пламък.-Нареди той и ги запрати във въздуха.

Джънгкук тръгна след малките огнени кълбенца и откри едно  малко прислужническо кафене.

Влезе вътре и завари Нун да сервира на хора облечена като прислужница.

Нун усети нещо познато и се обърна към него. Щом го видя, тя ококори очи и по-бърза да се скрие зад бара.