The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Глава 21

Пухчо стоеше под дивана застанал все едно ще скача да напада и хъскаше на Джънгкук,а Джънгкук беше застанал малко надалечно разстояние от дивана и също бе застанал в позата на Пухчо.
-Излез от там зла гадино!-Викаше Куки.
-Мяоооо!...Хъс..Хъс..
В този момент Джимин влезе в стаята и видя двамата какво правят.
-Джънгкуки стига си стряскал котката и престани да се гъзиш на земята. Така няма да ме свалиш да се навра в теб.Пухчо време е за хапване.
-Мяо!-Каза щастливо Пухчо.
Скочи върху главата на Куки,за да премине и отиде до Джимин.
След това започна да яде щастливо.
-Не те свалям ,глупако!-Извика Куки.
-Добре,добре. Нун има ли промяна?
-Не все още.-Погледна я притеснено.
-А къде отиде Намджун?
-Каза,че ще излезе замалко.
-Само нещастника го блъсне тир.-Засмя се злобно Джимин.
-Ще ме учудиш,ако станеш приятел с него.
-Никога!-Скръсти ръце и извъртя глава настрани.
-Щом казваш.-Отвърна Джънгкук.
Съня на Нунсонг-и.
Всичко около Нун от бяло бе станало мрачно и кърваво.
В краката ѝ лежа много мъртви войници  и дори собственият ѝ брат лежеше неподвижно.
-Таехюнг!-Извика Нун и отиде до него. Опита да го хване в ласките си,но не успя, защото той премина през нея.
-Войната или ще приключи или всички ще умрат!-Извика някой.
Щом чу това тя си обърна напред и видя себе си,която намушква Джънгкук.
-Джънгкуки!-Извика тя.
Край на съня
-Джънгкук!-Изправи се Нун цялата потна. Всички момчета я погледнаха объркано.
Тя стана прегърна Куки.
-Жив си!-Каза щастливо и през сълзи.
-Нун добре ли си?-Попита я объркано.
Тогава тя се осъзна и го пусна.
-Да просто лош сън.-Засмя се насила.
-Оо сънувала си ме.-Куки реши да я подразни.- Беше потна да не е било нещо мокро?-Повдигна вежди и се засмя.
-Не идиот!-Удари го зад врата.
-Ауч!
-Как си Нун?-Попита я Джимин.
-Добре ,благодаря.
Щом каза това изведнъж Хосеок влезе през вратата като светкавица,а след него Намджун.
-Принцесо!-Извика Хосеок.- Как сте?-Започна да я оглежда отдолу догоре.
-Добре съм ,спокойно. Как разбра за случилото се?
-Оо пътя срещнах Намджун и го разпитах за вас, защото докато не Ви наблюдавам се чувствам зле. Щом разбрах какво е станало вече няма да се отделям от вас. Ще живея тук.
-Какво!?-Извикаха Джимин и Куки.
Намджун седеше облегнат на вратата и въздишаше.
Изведнъж котето отиде се погали на Хосеок.
-Мяо,мяо!-Каза весело то.
Хосеок го изгледа странно после го погали.
-Пухчо каза щом ще тровиш настроението на миришещия Джънгкук те харесва.-Казаха едновременно Нун и Джимин.
-И ти разбираш Пухчо!-Двамата се посочиха с пръст изненадани.
-Хей пухесто нещо!-Изгледа го лошо Куки.
-Я не му говори така!-Нун го ритна в пищяла и Куки падна свиващ се от болка.
-Мяо(така ти се пада)!-Изведнъж и Куки го разбра.
-Това в война Пухчо!-Рече Джънгкук.
Хосеок пък тръгна да прави пилешка супа за Нун.
След като бе готов не спря да я преследва с тенджерата,за да нахрани,Куки и Пухчо се гледаха на кръв,а Джимин и Намджун си правеха словесен двубой.

Следва продължение...