The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Chapter 7

Джънгкук извика шевката на Нун.

-Какво има младежо?-Попита Алис.

-Искам да попитам каква е тази специална поръчка?

-О това ли?-Тя се засмя.-Ако изядеш 5 килограмовото кюфте печелиш едно желание от една от нашите прислужнички по избор.

-Чинча?(Наистина?)-Изненада се той.

-Да.-Усмихна се жената.

-Тогава ще поръчам.

-Сигурен ли си?То е огромно,ако не успееш да го изядеш ще трябва да го платиш.

-Ще го платя,ако трябва. Искам да поръчам.

-Ок тогава!-Тя се усмихна и натисна един ботон, откоято една
червена лампа се показа.

После взе високоговорителя и извика силно.
-Специална поръчка!!-Всички прислужнички настръхнаха и бързо готвача започна да прави кюфтето.

След това сложиха огромното кюфте на масата. След като Джънгкук го видя съжали веднага,че го е поръчал.

-Имаш 1 час давай!-Каза Алис и той започна да яде.

Всички го гледаха странно и ахкаха как яде. Точно на последната минута той успя да го изяде.Хората заръкопляскаха.

-Успях!-Зарадва се Кук и изведнъж го заболя корема.

След това изтича до тоалетната да се облекчи.Не излезе дълго време.
Когато излезе Алис се появи пред него.

-Избери си скъпи. Коя искаш да ти изпълни желание?
-Нунсонг-и.-Отговори той,а Нун настръхна.
-Нун ела мила!-Нун се опита да избяга обаче Алис я хвана на време зад вратата и я завлачи като човал с картофи за яката към него.

-Какво ще искаш Джънгкук?-Попита Алис. Момчето се изненада,че знае името 'и.

-Вие откъде ми знаето името?-Попита с любопитство Кук.

-Аа това не е от значение.-Засмя се Алис и изчезна за секунда.

-Какво ти е желанието?-Попита Нун.

-Ще ти кажа като се приберем.

-Добре,но ще почакаш имам още полувин час работа.

-Не се тревожи ще чакам.-Усмихна се Кук,а Нун леко се зачерви.

След работното време на Нун,тя затвори кафенето и тръгна по пътя с Джънгкук.  Той вървеше пред нея,а тя зад него.
Нун гледаше в земята,а Кук напред. Изведнъж Джънгкук се спря,а Нун се удари в него.

-Защо спря?-Попита белокосата.

-Има ли значение?-Попита той.

-Какво има?

-Явно ще си отговаряме с въпроси.- Засмя се.-Искаш ли да ходим на училище?

-Училище?-Изненада се тя.

-Да.

-Защо?

-Все пак сме млади. Аз съм на 17 и ти също.

-Прав си. Обичам ученето. Нека да ходим.-Усмихна се Нун.

-А сега въпроса отностно желанието ми.-Усмихна се ловко Кук,а Нун се изплаши.

-Защо се усмихваш така Джънгкук?-Попита леко уплашено.

-Докато живеем заедно ти ще ми прислугваш.Ще правиш всичко,което ти кажа.

-Ааа Джънгкук!Не си познал!

-Това е желанието ми Н-У-Н-С-О-Н-Г-И.-Засмя се той,докато спелуваше името 'и.

-Хубаво,но само докато живеем заедно.-Изрепчи се и мина пред него.
Джънгкук се подсмихна леко.
Докато Нун вървеше забързано, за да не се води с Кук по невнимание се удари в един пътен знак и тупна на земята.

-Ох челото ми!-Хвана се за главата.

-Защо невнимаваш ледена вещичке?-Засмя се Кук подигравателно.-Да не би да си толкова влюбена в мен,че чак се шибна в знака?-Започна да 'и се смее и подиграва.

-Млъкни огнено шимпанзе!- Скръцна през зъби Нун.

-Това ли измисли леден гущер?- Продължи да 'и се смее.

Нунсонг-и се изправи и една сълза падна от лицето 'и.
-Ей ти на не плачеш?-Изненада се Джънгкук.-Защо плачеш?

-Какво ти пука?-Истри очите си.

Джънкук хвана ръката 'и и я дръпна към себе си.

-Кажи ми Нун.-Погледна я сериозно в очите.

-Джънгкук ти не спираш да ми се подиграваш и обиждаш. Вече ми писна.-Отговори.

-Да,но и ти ме обиждаш.

-Защото ти започна пръв.

-Ах добре ,добре.-Каза той.
Мина малко пред нея и се спря.-И още нещо.-Обърна се.-Когато започнем училище Нун. Не искам да се движиш или разговаряш с мен. Все едно сме непознати.-Обади се със студен и леден тон.

-Добре.-Каза Нун  с празнота в очите и след това се прибраха.

Следва продължение...

Моля дайте мнения. Харесва ли ви историята?Според вас какво ли ще се случи нататък?