Джънгкук извика шевката на Нун.
-Какво има младежо?-Попита Алис.
-Искам да попитам каква е тази специална поръчка?
-О това ли?-Тя се засмя.-Ако изядеш 5 килограмовото кюфте печелиш едно желание от една от нашите прислужнички по избор.
-Чинча?(Наистина?)-Изненада се той.
-Да.-Усмихна се жената.
-Тогава ще поръчам.
-Сигурен ли си?То е огромно,ако не успееш да го изядеш ще трябва да го платиш.
-Ще го платя,ако трябва. Искам да поръчам.
-Ок тогава!-Тя се усмихна и натисна един ботон, откоято една
червена лампа се показа.После взе високоговорителя и извика силно.
-Специална поръчка!!-Всички прислужнички настръхнаха и бързо готвача започна да прави кюфтето.След това сложиха огромното кюфте на масата. След като Джънгкук го видя съжали веднага,че го е поръчал.
-Имаш 1 час давай!-Каза Алис и той започна да яде.
Всички го гледаха странно и ахкаха как яде. Точно на последната минута той успя да го изяде.Хората заръкопляскаха.
-Успях!-Зарадва се Кук и изведнъж го заболя корема.
След това изтича до тоалетната да се облекчи.Не излезе дълго време.
Когато излезе Алис се появи пред него.-Избери си скъпи. Коя искаш да ти изпълни желание?
-Нунсонг-и.-Отговори той,а Нун настръхна.
-Нун ела мила!-Нун се опита да избяга обаче Алис я хвана на време зад вратата и я завлачи като човал с картофи за яката към него.-Какво ще искаш Джънгкук?-Попита Алис. Момчето се изненада,че знае името 'и.
-Вие откъде ми знаето името?-Попита с любопитство Кук.
-Аа това не е от значение.-Засмя се Алис и изчезна за секунда.
-Какво ти е желанието?-Попита Нун.
-Ще ти кажа като се приберем.
-Добре,но ще почакаш имам още полувин час работа.
-Не се тревожи ще чакам.-Усмихна се Кук,а Нун леко се зачерви.
След работното време на Нун,тя затвори кафенето и тръгна по пътя с Джънгкук. Той вървеше пред нея,а тя зад него.
Нун гледаше в земята,а Кук напред. Изведнъж Джънгкук се спря,а Нун се удари в него.-Защо спря?-Попита белокосата.
-Има ли значение?-Попита той.
-Какво има?
-Явно ще си отговаряме с въпроси.- Засмя се.-Искаш ли да ходим на училище?
-Училище?-Изненада се тя.
-Да.
-Защо?
-Все пак сме млади. Аз съм на 17 и ти също.
-Прав си. Обичам ученето. Нека да ходим.-Усмихна се Нун.
-А сега въпроса отностно желанието ми.-Усмихна се ловко Кук,а Нун се изплаши.
-Защо се усмихваш така Джънгкук?-Попита леко уплашено.
-Докато живеем заедно ти ще ми прислугваш.Ще правиш всичко,което ти кажа.
-Ааа Джънгкук!Не си познал!
-Това е желанието ми Н-У-Н-С-О-Н-Г-И.-Засмя се той,докато спелуваше името 'и.
-Хубаво,но само докато живеем заедно.-Изрепчи се и мина пред него.
Джънгкук се подсмихна леко.
Докато Нун вървеше забързано, за да не се води с Кук по невнимание се удари в един пътен знак и тупна на земята.-Ох челото ми!-Хвана се за главата.
-Защо невнимаваш ледена вещичке?-Засмя се Кук подигравателно.-Да не би да си толкова влюбена в мен,че чак се шибна в знака?-Започна да 'и се смее и подиграва.
-Млъкни огнено шимпанзе!- Скръцна през зъби Нун.
-Това ли измисли леден гущер?- Продължи да 'и се смее.
Нунсонг-и се изправи и една сълза падна от лицето 'и.
-Ей ти на не плачеш?-Изненада се Джънгкук.-Защо плачеш?-Какво ти пука?-Истри очите си.
Джънкук хвана ръката 'и и я дръпна към себе си.
-Кажи ми Нун.-Погледна я сериозно в очите.
-Джънгкук ти не спираш да ми се подиграваш и обиждаш. Вече ми писна.-Отговори.
-Да,но и ти ме обиждаш.
-Защото ти започна пръв.
-Ах добре ,добре.-Каза той.
Мина малко пред нея и се спря.-И още нещо.-Обърна се.-Когато започнем училище Нун. Не искам да се движиш или разговаряш с мен. Все едно сме непознати.-Обади се със студен и леден тон.-Добре.-Каза Нун с празнота в очите и след това се прибраха.
Следва продължение...
Моля дайте мнения. Харесва ли ви историята?Според вас какво ли ще се случи нататък?
ESTÁS LEYENDO
The Foxes Love [Fanfiction With BTS]
FantasíaВсеки от вас знае как някое митично същество се влюбва в човек,а не такъв от неговия вид. Нека този път историята да бъде малко по-различна. Две деветоопашати лисици от два различни рода и една стара вражда между огъня и леда.