The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Глава 12

Всички седяха в хола и закусваха, но само Нун я нямаше.
-Нунсонг-и ще дойде ли?-Попита Джимин.
Кук седеше намръщен и изобщо не му се говореше за нея.Бе сърдит и на себе си и на РМ.
-Ти си виновен.-Каза Джънгкук.
-За какво?-Попита съвсем невинно РМ,като ядаше от сандвича си.
-Накараме да вляза в банята при Нун.Защо!?-Попита ядосано.
-Не знаех,че е влязла. Явно го е направила, след като приготвих водата.
-Стига!Не се прави на ударен!Заради теб замалко щях да я опетня!Сега ме мрази!-Стана и си отиде в стаята бесен.
-Хах...-Засмя се грамогласно Джимин.-Не знаех,че си толкова глупав,че да ме улесниш толкова.
РМ осъзна,че е направил грешка,той искаше да се сближат,а не да се отдалечават един от друг.
Джимин знаеше,че вече той е на ход. След закуската отиде пред стаята на тъжното момиче.
Почука.
-Махай се!-Отвърна тя.
-Аз съм Джимин. Може ли да говоря  с теб?
-Защо?Ти си огнена лисица с какво би ми помогнал?
-Нека поговорим.Дай ми 2 минути след това ще си тръгна.-Джимин реши да използва чара си,с който лесно пленяваше женски сърца.
-Хубаво,но не повече.-Тя отвори вратата. След като видя Нун разплакана вече наистина искаше да я успокои,защото плачещите му момичета бяха слабост,макар че често ги разплакваше.
-Разбрах какво се е случило. Не се тревожи аз съм на твоя страна. Знам,че Кук не е постъпил правилно спрямо теб.
-Не искам да говоря за това.-Извъртя очи настрани.
-Тогава няма да те карам. Искам да знаеш,че винаги може да ми се довериш в нужда и винаги бих ти помогнал,когато си в беда.-Той я прегърна,но Нун не се отдръпна.
В момента имаше нужда от приятелско рамо.
-Благодаря.-Усмихна се.
-Ето виж колко си красива,когато се усмихваш.-Усмихна се нежно и хвана ръката 'и.
-Наистина ти благодаря. Не си толкова гаден,за колкото те мислих.-Тя му се усмихна.
В този миг те се спогледаха.
Джимин вече усещаше,че почти е паднала в ръцето му,но не биваше да прибързва нещата.
Радваше се,че я е успокоил, но вътрешно го гризеше това,което правеше. Не искаше да става близък с нея,защото после щеше да му е трудно да я нарани.
А Нун,милото невинно момиче изобщо не знаеше в каква клопка е попаднала. Вместо това си мислеше колко красиви са черните ириси на Джимин.
-Сега трябва да отиваш на училище.-Погали я по главата.
-Добре. Само се обличам.-Отговори.
-Радвам се,че вече си добре.-Той излезе доволен от стаята,защото всичко минаваше добре.
-1 точка за мен.-Помисли си Джимин и го записа на тефтерчето си.
Нунсонг-и бе готова,а Джунгкук се приготвяше с голяма досада.
После се качиха в колата на Намджун,която бе сив джип-мерцедес.
-Да знаете от утре с Чим ще учим при вас.-Рече той.
Двамата не отговориха.
Просто седяха разделени в дмата ъгъла на колата и гледха през прозореца с кръстени ръце.
-Ох,а тъкмо всичко вървеше добре.-Изпуфтя наум той.
След като стигнаха ги остави и си тръгна.
Двамата вървя в тишана към класната  си стая.
Щом влязоха ги представиха,а класа се възхищаваше на красиви им вид. Някой момчета бързо завидяха на Куки,а пък момичета на Нун.
Госпожата ги сложи заедно на чин, защото бяха представени като брад и сестра-близнаци.
Макар че нямаха нищо общо на външен вид.
Две момичата средно-високи на ръст заговорихи Нун,а две доста високи  момчета заговориха Куки.
Бързо си намериха приятели.
Постоянно ги разпитваха от къде са и как са решили да учат там.
Двамата страняха един от друг в училище и почти не си говореха.