The Foxes Love [Fanfiction With BTS]

Глава 16

Джънгкук гледаше все още спящата Нун и анализираше лицето ѝ.
-Красива си и ухаеш на пъпеш.- Засмя се.- Всъщност си много странна ,но и интересна.
Вече съм много раздвоен хем искам да те убия,хем не.
Но един ден ще се случи да се изправим един срещу друг Нунсонг-и и знай,че няма да те пожаля,малка лисичке.- Куки стоеше загледа в нея.
Изведнъж се чу влизане през вратата с караница.
-Ей гей спри да говориш за перфектното ми лице така!- Развика се Джимин.
-Кво бе орлов нос?Не видиш ли къв си картоф в лицето?Кат пребито магаре!-Двамата бяха облегнали глави и се бутаха като козли, докато Пре очите им преминаваха злобно искри.
-Ми ти къв си бе!?А!?Един слаботелесен гей!
-За себе си ли говориш!?-
-Ей ти...
-Млъкнете и двамата!- Прекъсна ги Куки и те го погледнаха.- Нун е зле.
-Какво се е случило?- РМ се приближи до дивана, където лежеше Нун и я погледна притеснено.
Джимин премести погледа си на нея.
-Излизах от банята и изведнъж започна да говори колко ме обича , колко ме иска и да ме преследва из къщата.
РМ се замисли и се сети.
-Ааа!-Удари с юмрук длънта си.
Той много добре познаваше тези реакции при лисиците и знаеше защо се случват.
-Какво ѝ е?-Попита объркано.
-Пял ли си?-Попита Намджун.
-Да,но какво общо има това?
- Снежните лисици имат слабост към пеене ,но това се проявява само към женските. Щом чуят пеене започват да губят всякакъв контрол и срам. Защастие Нун е от силните лисици и ефекта върху нея е слаб.
-Колко е глупав да издаде слабост на враговете.-Помисли си Чим.
-Разбирам.-Каза Куки и я погледна.
Изведнъж Нунсонг-и засия.
-Защо ледените лисици светят, докато спят?-Попита Джънгкук.
- Защото това им помага да се лекуват,ако са ранени,да се зареждат със сила или да поддържат жизнената си енергия.
Но ако лисицата спре да свети значи е мъртва.- Обедни РМ.
-Ние не светим само издаваме сладък мирис, докато спим.- Рече Джънгкук.
-Това не го знаех.- Усмихна се РМ.
-Да,щото вие вуните на мърша.- Каза подигравателно Чим.
- Аа това ми напомня искъпи се смърдиш на кръв и пот. Кой знае какви демончета от начално ниво са те били.-Засмя се Нам.
-Не са демончета,а просто хора,с които не ми се занимаваше.- Скръсти ръце у погледна настрани.
-Да,ти той ще кажеш.-Засмя се.
Чим извъртя очи и отиде да се къпе.
-Куки искам да те попитам нещо.
-Какво има?-Погледна го.
-Какво мислиш за нея?- Посочи я с глава,а Куки я погледна.
-Ами тя е нахална,досадна, ледена вещица,която знае само как да полудява, когато някой ѝ пипа хубавите бели бикини...прави се на сдържана,но лесни откача...-По едно време РМ започна да се отчайва.-...но всъщност е много мила,добра, има хубава усмивка,а нейната снежнобяла коса и кожа я правят много красива,умна е и е лесно ранима,не мога да я гледам,когато плаче и...не мога да понеса, когато някой я наранявай,а тя толкова крехка...мразя да горят хубавото ѝ лице.- Джънгук гледаше Нун с тъга. В момента за него бе крехко създание,което имаше нужда от защита.
РМ се усмихна. Знаеше,че победата ще бъде негова.Вече знаеше,че Кук има чувства към принцесата на ледените лисици,но дали самия Куки разбираше това.
След това Намджун напусна стаята и остави момчето само със спящата красавица.
-,,Войната или ще приключи,или всички ще умрат!"-Бълнуваше  тя.
-Отново това.- Замисли се Куки.
Белокосата хвана ръката му, а Джънкук не помръдна,за да не я събуди.
-Съжалявам,че те нараних.- Целуна ръката ѝ. След което се унесе и заспа.

Следва продължение...