Ловецът Беглец

Глава 4

В края на вечерята Сарс отиде тихо прошепна на Рон:

- Като се навечеряш, ела зад колибата на ъгъла. Моля те!

- Ти луд ли си...направо дай сега, че с това няма шанс да се навечерям. – каза приятелят му и подхвърли месото на ближния.

Сарс и Рон отидоха зад колибата на ъгъла. Тя се намираше на края на селото.

- Много е потайно. А сега какво ще правим? – зачуди се Рон.

- Ще ловуваме.

- Ти луд ли си!?

- Не.

- Ти не си нормален!

- Има нещо такова.

- Добре, какъв ти е плана?

- Среща тук, след......

- Не знаеш, нали?

- Добре, чакай ме.

Сарс влезна отново в селището. Върна се след час.

- Рон, тук ли си?

- Да, къде се изгуби?

- Виж какво взех! – каза развълнувано Сарс.

- За бога, това лък ли е!? Знаеш ли как да го ползаш?

- Да, горе – долу.

- А това какво е?

- Взех остатъците от вечерята и парче кожа, където да ги увием.

- И сега какво? Ще забележат, че ни няма!

- Знам. Сега отиваме да ,,спим". Ще можеш ли да видиш входа на колибата ми?

- Мисля, че да.

- Добре, аз ще запаля тази пръчка и ти гледай да я видиш! Видиш ли сигнала ми, излзаш и идваш тук, а аз съм след теб.

- Ами месото, лъкът и стрелите?

- Тях ги заравяме тук в снега.

- Разбрано?

- Разбрано. Но ако се случи нещо, ти си виновен!

- Добре!

  Рон и Сарс отидоха в колибите си и след два часа, когато цялото село спеше екшънът започна. Сарс подаде глава от колибата. Нищо. Запали пръчката и я заби в снега пред него. Почака малко и чу движение. Рон излезна от колибата и се запъти към мястото на срещата. Сарс тръгна също. При срещата те мълчаха. Никой по – рано не го бе споменал. Селото имаше пазачи. И те очакваха да мине някой всеки момент. Но не. Бяха маркирали мястото на лъка и провизиите с пръчки. Взеха ги и тръгнаха. Този участък от селото имаше пазач, когото дори не забелязаха.