Ловецът Беглец

Глава2

Слънцето изгря. На небето отново имаше облаци, което показваше, че това беше поредният мрачен ден без преки слънчеви лъчи докосващи земята. Въпреки това, хората излизаха от колибите си и започваха да вършат дневната си работа – като например да чистят жилищата си и всичко наоколо. Селището им приличаше на малко градче на джуджета от приказките. До селото минаваше река, която хората обичаха да наричат ,,Кървавата река", защото често в нея се е виждала кръвта на животни убити по – нагоре по течението. Дори веднъж реката донесе цяла глава на бизон. А точно тази глава беше закачена на колибата на вожда и приета като дар от природата. На около 200 м от селцето имаше пещера, за щастие празна. Там децата ходеха на нещо като училище, но нещата които те учеха щяха да им трябват до едно завинаги. Учителят беше мъж или жена. И когато стигнаха дотам, запалваха огън, взимаха въглен и го ползваха като маркер. Показваха на децата техники за оцеляване, например как да си запалят огън или да направят капан за зайци. Учеха ги какво да правят, ако срещнат различни животни в гората и разбира се ги учеха на самите животни. Правеха рисунки и дори имитираха звуци на някои горски животни. Това се случваше, когато децата бяха на 7 – 8 год., а на 10 – 11 вече бяха научени да правят копия, лъкове, стрели, дори примитивни чукове и брадви. След това отиваха ,,на стаж" за ловци. След 15 година възраст трябваше да имат важно място в задълженията на селото. Ходеха на лов, за дърва, риба. Но това племе беше измислило нова роля в селото. Наричаха я ,,разузнавач". Човек със запаси и оръжие отиваше да огледа местността, в която щеше да се ловува. След няколко часа се връщаше и разказваше какво е видял. А след като разкаже, наставаше голяма суматоха. Ловците излизаха, подаваха си оръжия, а жените им се молеха да се върнат живи и здрави. Дори някои плакаха. И имаше защо.

Децата играеха на игра подобна на гоненица. Разбира се, не наричаха играта така. Наричаха я ,,Хвани елена" и имаше една само голяма голяма разлика от гоненицата – не едно дете да гони останалите, а останалите да гонят едно дете. Гонещите се представят за вълци, които трябва да хванат елена – този, когото гонят. Точно като на лов, децата трябваше да прилагат тактика, за да хванат ,,плячката". Играта свършваше, когато някой се откаже или играта се принесе твърде близо до възрастните и те започнат да крещят на децата. Малчуганите нямаха търпение. И игра днес започна от рано:

- Момчета, кой ще бъде елен днес? Или по – скоро плячка. – каза Сарс с лека насмешка.

Изборът на ,,елен" ставаше трудно. Децата, които играха бяха осем. Принципно, започваха бързо да казват ,,Не съм аз!" и които каже това последен щеше бъде гонен през играта.

- Аз, този път ви предлагам да бъде Сарс. – каза Джинк – Той не е бил от миналото лято. Никой не е бил толкова дълго ,,вълк". Аз, Мишката – никой.

Джинк беше гаднярът сред децата. Постоянно ги обиждаше, подиграваше се и като цяло всички ги беше страх от него. Освен Сарс. Сарс беше детето с най – голям потенциал за ловец от децата. Въпреки че всички бяха на девет год., Сарс беше същински ловец. Можеше да уцели летяща птица с прашка и имаше толкова резки движения, че можеше да хваша риби с рибарско и инуитско копие. Той просто имаше поглед върху лова, както децата от 21 – ви в. имат върху футбола. Сарс просто имаше талант. И неговият най – добър приятел Рон го знаеше и винаги, когато Сарс беше на път да бъде ,,елена" той заставаше на негово място.

- Да, защото той е по – добър ,,вълк" от вас. – застъпи се Рон за Сарс.

- Не, просто ми омръзна той, заедно с още шест неодачника да гонят един неодачник и накрая да хвалите него. – озъби се Джинк. – И щом е толкова велик, нека се защити сам, не пак да му бършеш задника.

- Щом толкова искаш, аз ще съм ,,елен". Да видим какво ще направиш. – каза Сарс.

Играта започваше, след като преследваният се отдалечи на около десет големи крачки от ,,вълците". И така и стана. След като Сарс се отдалечи от преследвачите те го подгониха. Приличаха на ръгбисти без топка. Сарс минаваше между тях, а те само протягаха ръце и се опитваха да го хванат. Опитваха се да го заградят, но не – преди да образуват кръг около него, той офейкваше зад тях. След един час гонене всички ,,вълци" бяха наведени надолу, опитващи се да вземат въздух, а Сарс беше на крака и се разхождаше между тях. Тогава отиде при Джинк:

- Защо искаш да ме гоните, като не можете да ме хванете. – пита го Сарс?

- Аз мога съвсем сам. – отговори ядосано Джинк. В следващият момент взе една топка сняг и я хвърли в лицето на ,,елена" от заплашително малко разстояние. Сарс падна с рев на земята, а Джинк му се нахвърли отгоре.

- Хванах ли те бе, нещастник! – се искрещя в лицето му.

Тогава Рон се затича и скочи директно с удар през лицето на виновника, който след това падна назад. Всички се скупчиха около Сарс – носът му кървеше и беше леко подут със синьочервен отенък. Възрастните видяха как децата изправят кървящия си приятел и го водят към колибата му. Джинк седеше зад тях и изкрещя смеейки се ,,Хванах те". Той имаше синка над окото си, но не му личеше – сякаш не я усещаше.