Ловецът Беглец

Глава 7

      Сарс отиде при един мъж на реката, който имаше цяла колекция от животински кожи. Мъжът ловеше риба и усети присъствието на детето,докато то стоеше на десетина метра зад него.

- Пак ли ти? – започна заспало рибарят.

- Трябва ми помоща ти?

- С какво и за какво трябва да ти помгна? – каза мъжът, докато се обръщаше бавно – Да му се не види!!! Това лисица ли е?

Еднинствената рана във врата на животното и разкървавената стрела направиха силно впечатление на мъжа. Направо унемя.

- Одери я, моля те! – попита дружелюбно с детския си глас Сарс.

- Амии...добре. – отговори мъжът, събра скромното си ,,оборудване"( въдица, нож и ларви, които прибра в джоба си)

   Двамата тръгнаха към къщата на рибаря. Познаваха от след случка, при която двамата ловели риба. Мъжът със своята въдица и Сарс с ръцете си. Риба захапала куката(направена от рибешка кост) на рибаря, а Сарс скочил във водата и я хвана. И така, по малко странен начин, Сарс си намерил приятел. Или по – скоро познат.

   След като стигнаха до въпросната колиба, двамата седнаха на дънери. Мъжът (чието име Сарс не знаеше) влезна в колибата да вземе специален инструмент за отделяне на кожи, което представляваше среден по размер, направен от кост нож. Сарс вникна в къщичката му и видя изобилие от кожи. Не можа да различи от какви животни са. На цвят бяха черни, кафяви, сиви, даже имаше и една жълтеникава. Искаше му се да пита от какво са, но мислеше, че ще нахалства и запази въпросите за себе си.

   Рибарят излезе с инструмента. Седна на дънера с дълбока въздишка. Взе лисицата от Сарс. Започна като прави разрез през корема. Нашето момче на няколко пъти се бе срещало с него. Никога не се беше вглеждало във външния му вид. Чак сега го забеляза – мъжът имаше дълга кафеникава коса с малка брада и мустак. Скулите му бяха изпъкнали и имаше странни белези по лицето. Беше надхвърлил 30 – те год. Това за онези времена беше доста. Ръцете му имаха изсъхнала, груба кожа. Бяха покрити с малки белези и пресни одрасквания.

- Момче, от къде взе лисицата? – попита учудено мъжът, докато отделяше кожата от крайниците. Последва кратко мълчание от детето.

- Убих я.

- Убил си сам лисица?! – отново унемя рибаря – Ти си пълен с изненади. Със стрелата ли я уби? А защо? Как? Като бях на твойта възраст ме беше страх да отида да се изпикая, а ти вече убиваш! – Мъжът погледна Сарс.

- Видях я да рови в запасите. След това намерих стрелата и...

- Я уби?!

- Да.

  Мъжът стигна до гърба на лисицата. Явно приключиха с тази тема. Но Сарс започна нова:

- Защо имаш толкова много кожи?

- Малък си да знаеш. – отговори забързано мъжът.

- Чин казва, че когато убиеш вече си пораснал. – отвърна му малкият.

- Ох, ти да не си онзи, дребният, който се влачи след Чин.

- Да. – отговори тихо Сарс.

- Виж момче, в нашия свят плъзва нова сила, която променя живота на хората.

- Нови сила? Каква нова сила?

- Наричат я търговия. Казват, че носи вечно богатство.

Изведнъж мъжът смени темата.

- Кожата ти е готова. Трябва да изсъхне.Ела утре да си я вземеш. – каза рибарят, при което взе лисичия кожух и влезна в колибата си.

Сарс не знаеше какво да каже. Изправи се, погледна към входа и тръгна към център на селото за да намери деца, с които да изиграе поредната игра на ,,Хвани елена".