Ловецът Беглец

Глава 3

Сарс седна на едно трупче пред колибата си. Няколко жени се струпаха около него и започнаха да го разпитват. След като разбраха как са се случили нещата, забраниха на Сарс и Джинк да се доближават и комуникират. Разбира се, ги наказаха да чистят след пиршествата на селото и да не играят с децата, докато възрастните не ги пуснат от наказанието.

Обаче в един ден, когато чистеше чужда колиба дочу странен разговор и то не между кой да е, ами между ловците в съседната колиба.

- Момчета, имаме проблем. – започна с притеснен глас един от ловците. – Кога за последно видяхте запасите ни?

Настъпи за секунда гробна тишина.

- Добре тогава, аз ще ви кажа какво става. – отново същият глас. – Запасите свършват!

- Значи ще ходим на лов, какво толкова!? – обади се друг ловец.

- Не чу ли разузнавача, когато го пратихме за последно преди дни – няма и следа от коне!

- Значи диви свине.

- И следи от диви свине не видял!

- Елени?

- Няма и елени!

- Бизони?

- И тях ги няма!

- Намекваш ли нещо?

- Да – трябва да прекосим реката и да влезем в Черната гора (Наричали я така, защото е по – отдалечена и изглежда наистина черна отдалече.Много ловци са влизали в нея и много не са излизали).

- Ще избързаме. Първо да пратим разузнавача в гората, в принципно ловуваме.

- Наистина. Последният път, когато пратихме някого в Черната гора го търсихме два дни и го намерихме със след от нокти на лъв по краката и гърдите. Нека първо разберем, дали нашата гора е все още бедна. Чин, какво мислиш?

Чин беше главния ловец. Не просто главният, а най – добрият. Като малък беше като Сарс – стане ли дума за лов, беше готов да се хвърли в ледената река и да се покатери до върха на най – високото дърво. Дори бягаше от училище, за да тренира да стреля с лък и да борави с копие. И си заслужаваше, защото тогава беше нещо като заместник на вожда и главен ловец.

- Нека пратим два разузнавача в двете гори. И момчета, това трябва да го обсъдим аз и вожда.