Обещават ти щастие и после бягат. Обещават любов. Но само на думи. Страхливци. Не могат да задържат момиче,готово на всичко за тях. Готово да приеме всичко и да остане до тях въпреки,че плачат всяка вечер. Любов. Мисля,че това е думата,която отговаря на всички въпроси.
Жените сме странни същества. От 100 свестни момчета,бягащи зад нас ние избираме най-големия глупак. Този,който не може да обича. Този,който ни ранява и после,когато стане трудно бяга. Изчезва така,сякаш никога не е идвал.
Не могат да ценят,а приемат за даденост. А ние все се надяваме,че нещо ще се промени. Не,няма. Той ще си остане същия глупак. Когато го осъзнаем (в повечето случаи след доста опити и дяволско търпение) си задаваме въпроса: Той заслужава ли ме изобщо? Заслужава ли всичките усилия,които полагам за нашата връзка,докато той дори не си мърда пръста? Знаем,че отговора е не,но все пак продължаваме да се залъгваме.
Любовта е чувство,способно да те изпепели. До основи. Да те промени. Да те накара да забравиш как си живял изобщо без този човек преди. Кара те да си мислиш,че не можеш без него. Ставаш зависима. И това те убива. Но все пак не можеш да спреш.
Вече е влязъл под кожата ти.
Накрая оставаш сама с разбитите надежди,същите като сърцето ти. Опитваш се са разбереш къде си сбъркала. Виниш себе си за това,че той просто си е тръгнал. Стоиш сама в тъмната стая и не можеш да спреш сълзите. Сълзите,които той не заслужава. Знаеш го и все пак продължаваш. Любов. Отново същия отговор.
Обещават ти щастие и после бягат. Обещават любов. Но само на думи. Страхливци.