Чувах стъпките ти нощем. Приближаващи се към мен. Усещах устните ти,притискащи се в моите. Ръцете ти,обвити около тялото ми. Топлината ти.
,,Обичам те."
Думи,стоящи на езика ми. Неизречени. Нямаше да ги чуя обратно. Знаех го.
Исках те. Целия. Да си само мой. Нямаше нужда от думи. Само от действия.
Не те виждах в тъмнината. Усещах те. Как тялото ти жадуваше за моето. Как ръцете и устните ти скитаха по мен. Как с удоволствие ти давах това,от което имаше нужда.
Просто думите понякога са излишни.
Готова бях да те приема заедно с всичките ти недостатъци. Не бяха малко. Но и наивността ми беше голяма.
Не оставаше за повече от час.
Ако трябваше да те опиша с една дума,тя би била наркотик. А аз бях пристрастена. Исках още и още.
Всеки ден чаках дозата си дори и да знаех,че някой ден ще ме убие.
С усмивка вървях към своята гибел.
Случи се.
Тръгна си от мен и това ме погуби. Не ми се искаше да е толкова скоро. Всъщност,не исках да свършва никога.
Но всичко хубаво си има своя край.
