Прости ми,слънце. За всичките безсънни нощи,в които те чаках. За всичките часове,изгубени в мисли за теб. За пеперудите в стомаха всеки път,когато те видя.
Прости ми.
За това,че живях в заблуда.
,,Той е различен."
,,Той просто е такъв."
,,Обича ме по свой начин."
Тези мисли се въртяха в главата ми карайки ме да забравям постъпките ти,предизвикващи сълзи в очите ми.
Знаеш ли,сънувах те. Сънувах как отново бяхме заедно и как се смеехме. Прегърнати. Безгрижни. Един до друг. Както преди.
Знаеш ли,нямам сили да вървя срещу себе си. Да се залъгвам и да опитвам да спра чувствата. Това съм аз.
А толкова много можех да ти дам. Яд ме е.
Когато си отиде взе и частица от мен със себе си. Носи я. Заедно със спомените. Да ти напомнят какво можеше да имаш.
А може би аз трябва да простя на себе си за това,че те обичах.
