Bitch

Hello, Vi.

Поредния четвъртък. Поредния работен ден. Поредното интервю. Влязох в голямата сграда. Отидох на рецепия и видях Емили. Тя беше ниска блондинка със заоблени форми и сини очи. Всички я наричахме Миньончето, защото беше едва 150см и беше най-ниска от всички ни. Въпреки това, беше сладка и добре си вършеше работата. Говореше 3 езика и гласът и беше уникален, за това и стоеше на телефона. 

- Здрасти, Емили. - минах покрай нея, насочвайки се към асансьора.

- Здравей, Ви. - Щеше да каже още нещо, но беше прекъсната от телефона. Погледна ме и в очите и се четеше израза "Работа какво да прави човек", придружен с небрежно повдигане на рамене. 

 Качих се в асансьора и натиснах бутона за 19 етаж. Както всеки ден мениджъра ми Линкълн - дребен човек, на около 40 години, с прошарена коса и очила с лупи, по-големи от бронирано стъкло, се качи в асансьора. И както всеки ден, той ми каза какво трябва да свърша днес. Имах интервю от 15:30 с моделката Лизи Елсън. Преди това, трябваше да погледна въпросите, които имах от рубриката "Съвет от една кучка", да отговоря на някой и да избера кои да публикувам в следващото издание на списание "Life".

В краткото описание на рубриката пишеше: "Ако искате брутално честен отговор, за това дали сте прегрешили, от брутално жестока жена, моля заповядайте в сайта www.life/Advice-from-one-bitch.com". Странното беше, че жените, мазохистки според мен, ставаха все повече и популярността на рубриката се увеличаваше с всеки изминал ден.

Влязох в кабинета си и се запътих към вратата, за собствената ми тераса. Отворих я широко и излязох. Както обикновено на масата стоеше най-новото издание на списанието, а до него голяма чаша димящо кафе. Настаних се удобно на стъклените столчета и погледнах надолу. Естествено, понеже бях най-добрата от най-добрите журналистки в щатите, въобще на цялата земя, шефа ми угаждаше за всичко, което поисках. И така в изблик на бяс, заради некомпетентна служителка, казах, че ще напусна, освен ако не ми направи тераса със стъклен под. И глупакът се върза. Затова сега седях на тераса със стъклен под, пиейки топло кафе, докато гледах как хората под мен бързат да не закъснеят за работа. В това имаше голяма доза съдизъм. Като ги гледах толкова малки се чувствах велика, чувствах се на върха на хранителната верига. 

Отпих глътка от кафето си, наслаждавайки се на горчивия вкус. Отворих списанието и го заразглеждах. Започнах да чета рубриката си.