Bitch

Well, this is my job.

Chapter 9 - Well, this is my job.

За първи път в живота си щях да интервюирам човек в сграда, различна от такава принадлежаща на модата или такава на Холивуд. Всъщност бях почти убедена, че ще бъде интересно интервю.

- Добър ден. - казах и отидох на нещото, което приличаше на регистратура. - Имам интервю с господин Стайлс.

Казах и внимателно изучих реакцията на момичето. Не я познавах, следователно не можех да я убедя да ми каже някаква информация. Но пък щях да гледам езика на тялото и.

- Господин Стайлс Ви очаква на третия етаж. С левия асансьор. Когато стигнете на етажа - поемате пътеката на ляво, третата врата вдясно. - без трепване. Или не знаеше коя съм, или не се притесняваше. Интересно. Това рядко се случваше. По-голямата част от момичетата на регистратура ми споделяха тайните на известните още преди да съм си отворила устата, надявайки се да припечелят нещо. Но момичета това не е жълтата преса!

Кимнах и се насочих към асансьора. Левия. Качих се в него и натиснах бутона за етажа. Пътувах не повече от минута, което ми беше достатъчно да наглася камерата в чантата си. Излязох и поех коридора вляво от мен. Третата врата вдясно. Почуках, когато стигнах до нея, а отвътре се разнесе дълбок глас.

- Влез. - Натиснах дръжката и влязох в стаята, като набързо я сканирах.

Имаше бял параван в левия ъгъл, а в десния красива лампа. По средата имаше малка сива маса, а върху нея бяха натрупани сумати листа. Определено стаята не беше нищо особено. Беше малка и не много шикозна, но веднага ме обля някакво приятно чувство на уют. Може би, не от стаята, а от грамадния мъж в нея.

- Удоволствие е да се запознаем, госпожице Дарк. - той подаде ръка, която с радост поех.

- Сигурна съм, че скоро удоволствието ще отмине. - той се усмихна, като показа два реда бели зъби и от това краката ми омекнаха.

- Не бъдете толкова сигурна. – този път беше мои ред да се усмихна - Нека седнем.

Той ми дръпна стола, помагайки ми да се настаня, и седна срещу мен. Имаше маниери. Удоволствието да го пречупя щеше да е двойно.

- Ще ме разпитвате ли? - засмях се.

- Нито сте на интервю за работа, нито на разпит в полицията.

- Да, но уменията Ви показват, че разкривате информация по-добре от някои полицаи. - той отново се усмихна и този път се радвах, че съм седнала, защото не бях сигурна колко атаки от тези усмивки съм готова да поема.