Bitch

Who is the victim today, Vi?

Отвън сградата беше масивна, цялата обградена със стъкло, отвътре преобладаваше тъмното дърво. Всичко беше дървено. Както всеки друг път щом влизах кожата ми настръхна. Толкова хубава сграда принадлежеше на някакви тъпи змии. Просто беше жалко. 

- Здравей, Кло. - поздравих рецепционистката, познавах се с нея от предните интервюта. Слаба, ниска с лешникови очи и тъмна, почти черна на цвят, коса. Различаваше се много  от моделките в сградата. Повечето от тях бяха руси, със сини или сиви очи. 

- Коя е жертвата ти днес, Ви? - тя се усмихна мило, което предизвика презрителен поглед от една от минаващите моделки, която по случайност бях интервюирала. Доколкото помня я бях изкарала алкохоличка, което си беше истина. С кариерата и не беше приключено, защото беше хубава, но клиентите и намаляха, а и се появяваше във всеки жълт вестник за поредните си изцепки.

- Жертва? Щом така казаш. - засмях се и тя се присъедини към мен. - Лизи Елсън.

- Оу, тя е лесна. Да ти разкажа ли? - Кло беше страхотно момиче, но си падаше малко клюкарка. Винаги идвах по-рано за срещата си, за да разбера някакви новини за "жертвата" си. 

- Стреяй! - казах и се заслушах в разказа и.  

- Наскоро гаджето и скъса с нея. Сигурно си го виждала по телевизята. Робърт Венсън? Рекламираше мъжки шампоан за коса? - кимнах, за да и покажа, че се сещам за него. - Не беше идвала на работа 1-2 седмици и се наложи да отида в апартамента и. Познай какво заварих там? - любопитството ми нарастваще с всяка изминала секунда. 

- Кажи, Кло, не ме мъчи. - подканих я и тя само това чакаше. 

- Беше се събрала с няколко момичета, бяха накупили алкохол и марихуана и седяха, и си пафкаха. Беше страшна гледка, личеше си, че до преди няколко часа е плакала. 

- Ами някакви болни теми? Освен гаджето и?

- Чувала ли си историята и? 

- Само част от нея. 

- Израснала е в най-бедните квартали на Ню Йорк. Изоставена е от майка си, когато е била на 8. Отишла в сиропиталище. Завършила университа по мениджмънт. Млада е, на 25. Което означава, че с кариерата и е свършено след около 5 години. 

- Сериозно ли ми казваш, че е толкова скучна? - попитах.

- Чакай не съм започнала с най-интересното.