Bitch

Are you hearing yourself?

Смятам, че петък е най-хубавия ден, но и най-натоварения. 

Щом отивам в сградата ме приветстваха с ръкопляскания, което ще рече, че интервюто е било качено в интернет. Лошото, обаче беше, че заради огромното задръстване, бях закъсняла и имам предвид наистина закъснялла. Не с нещо от рода на 10-15 минути, ами с цели 2 часа. Всъщност не бяхме виновни ние, че на една от улиците имаше катастрофа. Някакъв пиян шофьор бутнал жена. И тя вместо да остане където е, ами започнала да се влачи към съответния шофьор и да го псува. Станах зрител на това и можех да кажа, че момичето беше истинска фурия, затова и дадох визитка. 

Сега, като бях в сградата се чувствах по-добре. 

- Ви, шефа те вика. - каза Емили, когато минах покрай нея. 

Кимнах в знак, че съм я разбрала и се качих в асансьора. Мразех, когато нещата не вървят по план, а в момента се случваше точно това. Отидох на етажа на шефа ми и нахълтах в офиса му.

- Чух, че сте ме викали. - казах и се настаних на черния фотьоил пред бюрото. 

- Закъсняваш. - отбеляза той.

- Не, не знаех. Благодаря, че ми казахте. - казах съркастично и завъртях очи. 

- Само да не беше толкова талантлива, щеше да изхвъчиш от тук на секундата, щом ми отговориш така... А сега те търпя 2 години. - започна да псува и цялото напрежение от сутринта се взриви.

- Щял да ме изгони! - изкрещях срещу него. - Ти чуваш ли се? - бях бясна. -  Дори не можеш да признаеш пред жена си, че чукаш половината стажантки, които идват!!! Мислиш ли, че си достатъчно смел? - продължавах да викам и бях сигурна, че ме чуват поне 3 етажа надолу. - Знаеш ли, приключих с тази скапана работа. - Запътих  се към кабинета си, за да си събера нещата.

- Чакай, Ви, чакай. Съжалявам. - тичаше след мен като кученце, докато изкачвах стълбите към багажа си. - би ли поспряла, моля те. Вече не съм на 30.

- Да на 60 си и си дебел като слон. - изкрещях с пълно гърло, оказа се, че съм на горния етаж и някой от колегите ми се хилеха на целия цирк.

- Скапана кучка, мислех, че ако те чукам, ще се укротиш, но ти НЕ!!! - той продължаваше да крещи и да ме следва. Можех да чуя как се задъхва от двайсетте стълби разлика. - Не знам как не ми връзваш. 

- Защото не чукам, дърти алкохолици, които изневеряват на жените си!!! - продължавах да крещя и да се изкачвам. Още 9 етажа, само още малко.