Bitch

Ideal. Maby this time I was more merciless.

- Как мина интервюто, Ви. - попита Кло, когато излязох от асансьора.

- Идеално. Може би, този път бях по-безмилостна.

- Всеки път казваш така. - усмихна ми се тя.

- Ще се чуем, Кло.

- Веднага след като изгледам интервюто.

Излязох от сградата и видях Ед.

- Ед, няма да повярваш!!! - изписках. - Това интервю ще взриви интернет. Мис Кучката Елсън е просто... - засмях се.

- Радвам се, че интервюто е минало успешно, Ви.

- Съмняваше ли се? - бях толкова самонадеяна.

- Нямам търпение да го изгледам.

*Ретроспекция*

- Ще започнем с нещо лесно. Естествена брюнетка ли си?

- Не, блондинка съм - извъртях очи, нищо ново под небето.

- Значи си естествено надута?

- Само, за да докажа на кучки като теб, че не около тях се върти светът.

- Значи мислиш, че светът се около теб?

- Това подвеждаш въпрос ли е? - Явно освен естествено надута, беше и естествено тъпа.

- Просто ми отговори. - казах спокойно, без да уточнявам.

- Напоследък, светът буквално се върти. Ако разбираш, какво ти казвам.

- И защо така?

- Гаджето ми ме заряза заради брюнетка. Малката кучка не си знаеше мястото. Запознали се на една от фотосесиите му, тя била фотографка. Влюбили се или поне така твърди той. Ядосах се и изпочупих оборудването и.

- Ревнуваш ли го?

- Толкова ми липсва. - тя пусна една сълза и спирала се разтече по перфектното и лице. Последваха още няколко сълзи. Знаех точно какво направи, правеха го всичките преди нея, плачеха и искаха съжалението на хората.

- Скъпа, самосъжалението е за бедните.

- Това е единственото, което ми остана. - как мразех всичката тази префърцузеност на моделките.

- Разбрах, че бившият ти шеф те търси. - при тези думи спря да плаче и прбледня.

- К-к-какво зн-аеш. - започна да заеква от притеснение.

- Достатъчно, че да се притеняваш.

- Бившят ми шеф е копеле.