Аз : Джъстин , защо ме нараняваш ? - казах през сълзи, свличайки се на земята .
Джъстин : Аз теб ли ? Аз ТЕБ ?- гледаше ме в недоумение - А това Виктория ... - кресна той хвърляйки телефонните разпечатки на пода - Как точно ще ми обясниш това ?
Аз :...
Сълзите се стичаха по лицето ми една по една. Във всяка следваща сълза болката се увеличаваше. Сядах и гледах как погребват родителите ми.
В този момент можех само да плача. Гръмотевица прониза небето и започна да вали. Хората започнаха един по един да се разотиват докато не останах сама.
Дори вече не плачех просто гледах с празен поглед към гробовете на родителите ми. Изведнъж някой докосна рамото ми и аз подскочих. Обърнах се и видях Калина (най - добрата ми приятелка).
Тя ме прегърна и аз заплаках тихо на рамото ѝ. Закараме до нас и си тръгна. По пътя не си говорихме. Явно разбра, че не ми се говори затова и тя не каза нищо.
Заключих входната врата и се качих в моята стая. Пуснах си " Малки сладки лъжкини " и легнах на леглото.
.....
Отворих очи и силна болка прониза главата ми. Станах и отидох в банята. Погледнах се в огледалото и се изплаших от вида си.
Очите ми бяха червени, косата ми беше разрошена и гримът ми се беше размазал. Съблякох дрехите си и влязох да се изкъпя. Топлата вода заля студеното ми тяло. Изкъпах се и си облякох :
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше неделя, а утре трябваше да отида на училище. Имах домашна само по математика и реших да я напиша на бързо.
Пуснах си " Faded " , отворих сборника със задачите и започнах да ги решавам ... Чух тропане по вратата.
Аз : Мамо , отвори! - казах без да се замисля, но след секунда се сетих, че вече аз нямам майка. Една сълза се спусна по лицето, ми но бързо я изтрих, а тропането по вратата се увеличи.
Слязох на първия етаж и отворих плахо вратата. Отвън имаше двама полицаи които ме погледнаха.
Полицая : Здравейте. Вие ли сте Виктория Герасимова?
