Мразя това , че те обичам ...

27 глава

Аз : Какво е това място, никога не съм идвала тук? – шепнех, гледайки високата стъклена сграда, пред която се намирахме с Джей.

Джъстин : Заведението е ново. И аз не съм идвал. Чаз си е хванал нова Приятелка и ми каза, че двамата са идвали тук миналата седмица. Било страхотно за двойки. – той надигна учудено рамене - Каквото и да значеше това, реших, че искам да го опитам.

Аз : Добре. Но какъв вид заведение е това?Изглежда странно.

Джъстин : Съгласен съм с теб. – той се изсмя - Ако не ни хареса просто ще отидем другаде.

Слязохме от колата, а Джей обиколи и взе някакъв малак сак от багажника. Изгледах това негово движение доста объркано, но той не ме отрази и просто пое напред, подканяйки ме да го последвам.

Когато влязохме вътре осъзнах, че това място прилича на всичко друго само не и на заведение. По-скоро бе хотел, или спа център, но не и "заведение". Поехме към рецепцията и един мъж в прилична униформа веднага ни се усмихна широко от там, посрещайки ни с добре дошли.

Джъстин му каза, че иска да закупи карта от тип "Д" за двама, а аз извърнах глава и го изгледах косо, защото явно той доста добре знаеше какво е мястото и какво точно да иска. След като се разписахме и Джей плати, един висок мъж ни съпроводи до асансьора и ни подаде две гумени гривни в червен цвят.

Каза да си ги сложим и да ги носим докато сме на територията на комплекса. Поех моята и се напъхах в асансьора до Джъстин, а вратата бавно се затвори зад нас, оставяйки ни насаме.

Аз : Какво е това място, лъжец такъв! – изкисках се, гледайки в игривия му поглед.

Джъстин : Нали знаеш, че с теб си обещахме, че повече няма да се лъжем? – той облиза устни, а аз парализирах усмивката си за миг - Чаз ми каза какво точно да си поръчам и какво да взема в сака. Но само толкова. Иначе идея си нямам къде ще ни отведе този асансьор, малката. Честен съм.

Преди да му отвърна в тясното помещение се чу как нещо иззвънка и вратата бавно започна да се отваря. Излязохме от огледалния асансьор и в мига, в който го направихме аз зяпнах като риба на сухо. До онзи миг поставях развратния вкус на Чаз под въпрос, но истината е, че това което виждах.. беше вълшебно.

Намирахме се на самия покрив на онази огромна стъклена сграда, която аз зяпах с недоверие докато бяхме в колата. Покривът обаче не беше обикновен. Представляваше нещо като поне 1500-метрово, открито пространство с басейни, джакузита и сепарета с балдахини за двама.