Мразя това , че те обичам ...

20 глава

Вратата на стаята ми се отвори ряско и цялата подскочих. Мамка му, сега пък какво?

Калина : Здравей! И ставай! - рече тя и ме отви, дърпайки рязко одеялото ми на земята.

Аз : Какво? - изгледах я косо, но ми идваше да я фрасна нищо, че ми е най-добра приятелка.

Калина : Чу ме, ставаш от това легло веднага! Не ми званиш и не си излизала с дни.

Аз : Болна съм. - отвърнах и увих ръце около колената си.

Калина : Да, бе. А аз съм девствена. - тя кръстоса ръце и се начумери - Никой не боледува, отказвайки да приема входящи повиквания. Защо не ми вдигаш телефона? И на Лия не си вдигала, нито на Саманта? Това е само, ако си в скапана депресия. А твоята приключва сега! Ставай, Виктория! -тонът й отново се повиши.

Аз : Не искам. Не искам да ставам. - зарових лице в колената си, усещайки, че съм готова всеки миг да заплача - Няма смисъл от това.. от нищо няма смисъл.

Калина : Значи нищо няма смисъл така ли? - викането и утихна отведнъж и усетих как тя се настани на леглото пред мен - Някой друг също е бил неоткриваем тези два дни, миличка. Джъстин .. но с тази разлика, че той дори и в дома си не се е прибирал.

Казаното ме накара да вдигна глава и да забия очи в нейните. Изтръпнах щом чух името му, а от тези думи напрежение се разля навсякъде по мен. Усетих как сърцето ми се разблъска в гърдите бурно. Тя разбра, че искам да чуя повече и просто продължи.

Калина : Момчетата го търсили, звънели му, но той не вдигал. Вчера цял ден Тайсън бил у хижата, за да го чака да се прибере, но това не се случило. Момчета много се бяха притеснили. Звъннаха ми снощи, за да ме попитат дали не съм го виждала и дали знам нещо от теб. Когато това се случи пак опитах да се свържа - но ти продължаваше да не ми вдига. Звънях и на Лия, на Саманта ...

Аз : Господи, Калина, схванах! - извиках, прекъсвайки я - Кажи ми какво стана с него! Открихте ли го?

Калина : Сутринта ми се обадиха от болницата.. намерили номера ми в телефона му и понеже имал много пропуснати от мен, те ми се обадили. Изглежда не се е прибирал у тях, защото не е спирал да пие тези два дена. Дори изгубил съзнание в някакъв бар, след като се насмъркал с някакъв долнокачествен наркотик.

Аз : Какво? Той добре ли е? - извиках, а ток премина през мен още щом чух "болница".

Калина : Не . Дори не беше адекватен сутринта. Едва ме разпозна. С момчетата го прибрахме у тях преди малко и все още спи. Беше толкова разбит. - тя поклати отчаяно глава при спомена - Бръщолевеше името ти насън, докато се опитвах да го завия. Стана ми много тъжно да го гледам така, Вики. Никога не го бях виждала такъв. Обичам те, ти си ми най-добра приятелка. Но .. и него го обичам. Нямаш представа колко беше зле той.. просто нямаш.