Аз : Джъстин , защо ме нараняваш ? - казах през сълзи, свличайки се на земята .
Джъстин : Аз теб ли ? Аз ТЕБ ?- гледаше ме в недоумение - А това Виктория ... - кресна той хвърляйки телефонните разпечатки на пода - Как точно ще ми обясниш това ?
Аз :...
Отворих очи. Изтегнах се и се изправих в седнало положение. Огледах се и.. съм сама. Главата ми супер много ме боли. Се едно някой цяла нощ някой ме е удрял с камъни.
Изпуфтях и станах от леглото. Застанах пред гардероба и започнах да си избирам тоалет за деня. Реших да си облека бяла блуза с дълъг ръкав която стига точно над пъпа ми, с красиви черни букви е написано " Queen " и обух чернни дънки. Сресах косата си и слязох на първия етаж.. И веднага зърнах тази гледка :
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Подпрях се на стената и се загледах в него. Как може да е толкова перфектен? Погледа ми започна да се плъзга от лицето му надолу. Огледах гърдите му, мускулестите му ръце, корема и..
Джъстин : Скъпа? - гласът му ме извади в транса в който съм попаднала докато го гледах. Очите ми отново се върнаха на лицето му и видях как малка усмивка се заформи в краищата на устните му. - Кога стана?
Аз : Преди малко. Ами ти? - попитах и тръгнах към шкафа в хола в която се намира аптечката.
Джъстин : Преди около час. Защо? - попита.
Аз : Питам. - повдигнах раменете си отворих шкафа. Извадих аптечката от шкафа и започнах да ровя из нея за някакво лекарство. Извадих си хапче за глава и тръгнах към кухнята. Напълних си чаша вода и изпих хапчето.
Джъстин : Махмурлук? - сега той се бе подпрял на вратата на кухнята.
Аз : Според теб? - повдигнах едната си вежда.
Джъстин : Ооо, ела тук, малката ми. - той разтвори ръце и се усмихна.
Аз тръгнах към него нерешително, но веднага щом се сгуших в гърдите му и той обви ръце около мен притискайки ме максимално до себе си се почуствах на седмото небе.
... 1 седмица по-късно ...
В 19:00 часа ламборджинито на Джъстин спря пред мен. Качих се и той веднага потегли. След търпеливо десет-минутно мълчание той паркира на улица Найт Шадоу № 366.
