Скайлър
Изведнъж зад мен изскочи някакво момче.Имаше зелени очи и тъмна,кафява коса.
-Извинявай не исках да те изплаша.
-Не..няма проблем..аз просто..Не изскачай така зад хората.
-Ха-ха.
-Ха-ха.
-Мога ли да попитам какво прави красиво момиче като теб на гробището по сред бял ден.
-Посещавам гроба на родителите си.
-Оу..аз...съжалявам.
Мойте съболезнования.
-Благодаря.А ми ти?Не съм те виждала преди.Какво правиш тук?/градчето беше малко и обикновено почти всички се познават/
-Оу аз се завърна..Върнах се от дълго пътешествие и реших да посетя семейната гробница.
-Чакай??Ти си Салваторе??/единствената семейна гробница в града/
-Да май така изглежда..
-Семейството ти е от основателите?
-Може да се каже.
-Но какв.....??
-Ти също си от основателско семейство нали?
-От къде знаеш?
-Не знам.Просто предпологам.Повечето хора,които познавам са от основателски семейства....а ти си...
В този момент телефона ми звънна.
-Адам
**-Скайлър къде си?
-На гробището
-Роуз каза да ти предам,че довечера ще идва чичо Джон и трябва да се прибереш по рано.
-Ъгх!Някакъв шанс да се измъкнем?
-За наше огромно съжаление....-не.
-Добре прибирам се след малко.**
-Съжалявам трябва да вървя.
-Семейна сбирка?
-Да...може да се каже.. до скоро.
-Чао!
YOU ARE READING
Kill Me
Teen Fiction*Скайлър* -Аз се влюбих в Джейк.. -Скайлър ти и Стефан.. -Знам-прекъснах го аз-Но Джейк ме кара да се чувствам себе си. -Скай...те са братя.Какво ще стане със Стефан-подсъзнанието и разумът ми не спираха да спорят. Аз наистина ли се влюбих в Джейк...
