Стефан
Днес беше първият ми учебен ден от доста време и трябваше да се оправя с документацията.Е явно щях да пропусна първите 10 минути от часа.
Скайлър
Когато влязох в класната стая забелязах г-жата да говори с някого по телефона.Спомена нещо за някакъв нов ученик и за това преди да се усети,че съм закъсняла си седнах на мястото.След като приключи с разговора,започна обичайната проверка.1..2..3.....6....9....
-21?
-Тук!
22..23..24..
-25?
Изведнъж се чу отваряне на врата и всички насочиха погледите си натам.О,Господи това не може да е вярно!
-Извинете,че закъснях г-жо бях при директора и..
-Знам момче,не е нужно да се оправдаваш.-прекъсна го тя
-Но..
-Ела и се представи на класа.
-Ъм казвам се Стефан Салваторе и..-при тези думи се чуха ахкания и въздишки.Дори госпожата се учуди.
-Ти си Салватор?
-Ами да всъщност...
-Продължи моля.
-На 18 съм и..-явно нямаше какво повече да каже
-Добре.Достатъчно.Зад г-ца Петрова.
Защо точно зад мен?
Цял час усещах погледа му върху врата си.Мислех само за това и не обръщах внимание на думите на учителката.
-Скайлър!-извика ми тя.
-Д.да г-жо?
-Отговори ми на въпроса!
-М.моля?
-През коя година умира крал Джордж 6?
-Ъ..ъм петдесет и пър..
-И втора!-чух тихият му глас зад себе си.
-52!
-Добре,г-це Петрова, кога умира Принцеса Даяна?
-97!Загинала при автомобилна катастрофа в Париж!
-Точно така.Добре ученици приключихме за днес.За домашно моля препишете историята на кралица Елизабет втора!
След като почти всички излязоха от стаята се обърнах и го видях да си събира тетрадките в раницата.
-Благодаря!-казах тихо.Той ме погледна и се усмихна.Имаше хубава усмивка.
-Знам,че го знаеше.-Усмихнах му се в отговор и тръгнах към столовата.
Срещнах Сара и й разказах всичко за вечерята с Джон и съня ми.
-Добре,но това няма да стане.Нали?
-Надявам се,но изпитвам лек страх.Все пак съм още на 17,а Адам на 16 и на практика сме непълнолетни.Ако Джон не заведе дело,до другата година аз ще поема правата на брат си,но...
-Но това няма да стане?
-Предполагам-въздъхнах си тежко аз.
-Добре не се натъжавай!Видя ли новото момче?Адски е секси!
-Хаха!Сара склонна ли си поне за момент да не мислиш за момчета?
-Ъм...Не!Той е невероятен и има сладки тръпчинки когато се усмихне.
-Ъхм??-Извинете аз..няма свободни места и...
-Седни при мен!-извика Сара
-Б.благодаря?-беше нервен.
Обядът почти мина,Сара не спираше го разпитва,а аз ги слушах и си ядях отвратителната храна,като се преструвах,че ми харесва.
-Хей!-Погледна към мен!!!
-Дап?
-Защо не говориш?
-Наслаждавам се на храната.-казах с усмивка,а той започна да се смее.
-Храната е отвратителна!
-Трябва да вървя!-казах аз и тръгнах с бързи крачки към тоалетната.Не можех да издържа погледа му.
Стефан
-Нещо грешно ли казах?
-Не,спокойно тя си е такава!-каза Сара.-Срамежливка-засмя се тя.
Нещо ме привличаше в това момиче.Беше странна по най привлекателния начин.Откакто я видях вчера на гробищата не спирах да мисля за нея.
YOU ARE READING
Kill Me
Teen Fiction*Скайлър* -Аз се влюбих в Джейк.. -Скайлър ти и Стефан.. -Знам-прекъснах го аз-Но Джейк ме кара да се чувствам себе си. -Скай...те са братя.Какво ще стане със Стефан-подсъзнанието и разумът ми не спираха да спорят. Аз наистина ли се влюбих в Джейк...
