Kill Me

The terrible dream

Скайлър съжалявам той...-една сълза се спусна по бузата на леля Роуз

-Какво стана?-попитах тихо

-Скай...аз много съжалявам...-пророни още няколко сълзи

-Какво стана!-повиших тон

-Скай...аз..Джон взе попечителските права и принуди брат ти да се подпише за прехвърлянето на къщ..

-Спри!-не я оставих да довърши.

-Скай..съжаля...

-Няма смисъл!Ще убия това копеле.

-Недей!Скайлър..!-викаше Роуз след мен,но се правех че не я чувам.Исках да убия Джон.

Влязох в някаква стая и видях брат си да лежи на земята.Започнах да викам името му и да моля за помощ,но нямаше никого.От носа му тече кръв.О,не.Не.!Не!Не!Не

-Адамм!Нееееееееее !
Изведнъж чух глас зад себе си и се обърнах.

-Видя ли Скайлър!Винаги получавам това,което искам.

-ШИБАНО КОПЕЛЕ!-Опитах да стана,но нещо ме спираше.Ръцете и краката ми бяха оковани във вериги.

-Прея беше пречка за мен.За това я удуших.Щеше да ме разкрие пред данъчните.Ти си видяла всичко,но никой не ти повярва,защото беше дете,а и ако те бях убил щеше да стане подозрително.Сега когато родителите ти са мъртви и имам всички права ми трябва само подписа ти.

-ТИ УБИ АДАМ ШИБАНО КОПЕЛЕ!НИКОГА НЯМА ДА ГО ПОЛУЧИШ!

-О,скъпа моя ако не подпишеш не само брат ти,а и леля ти Роуз ...

-НЕ СМЕЙ!

-Подпиши миличка!

-Ти ще ме убиеш!

-Да!И ще си живея щастливо,но ако не го направиш много хора ще умрат по твоя вина.Няма ли да ти тежи на съвестта.Чудовище!

-ТИ СИ ЧУДОВИЩЕ!ТИ!........

-СКАЙЛЪР!СКАЙЛЪР!Скай..

-Ъъх-вдишах дълбоко въздух.Цялата бях потна!Какво стана?

-Къде съм?!Какво стана!?Къде е Адам!??-една сълза се спусна по бузата ми.

-Скай миличка успокой се!Това е било просто лош сън скъпа.-успокояваше ме Роуз

-Къде е Адам?!-попитах все още притеснена.

-Ами той спи в...-скочих от леглото и се запътих към стаята му.
Отворих вратата и.....спеше.Беше толкова сладък и...жив.Господи какво сънувах.Ами ако.....Не!Не си го й помисляй Скайлър!

-Добре ли си?-чух гласа на Роуз себе си.
-Да!Да....Роуз

-Кажи миличка.

-Трябва да изляза!

-Но скай 5 сутринта е!?

-О..Добре не ме чакай след училище.

-Но миличка къде ще ход..

-Имам работа!-казах прекъсвайки я.

Легнах отново,но не можах да заспя,за това станах и си направих си кафе.Седнах на балкона в стаята си и чух как вратата на стаята ми се отваря.

-Скай..?

-Адам!-Прегърнах го много силно.

-Скай не мога да диш..

-О извинявай!

-За какво беше тази прегръдка?

-За да знаеш,че те обичам!

-Хахах!-засмя се той.

-Хаха!

-Скай..-започна със сериозен тон.-Джон..

-Дори не споменавай името му!-ядосах се аз.

-Скай той ще ни отнеме и без това скапания живот.

-Не няма!

-И какво ще направим?

-Аз ще се погрижа.-казах галейки бузата му.

Часът наближаваше 7 и трябваше да се оправям за училище.Взех си душ,вързах си косата и си метнах раницата на гърба....