Kill Me

The Crash

Скайлър

След като часовете свършиха и всички си заминаха шерифът дойде в класната стая.

-Как си Скайлър?

-Добре!

-Лъжеш!Не ти се отдава.

-Аз..

-Сигурна ли си че можеш да го преживееш...отново?

-Ще се справя.-казах уверено аз,но вътрешно умирах.

-Разкажи ми.

-Бях на купон у една приятелка,но не исках да оставам там през нощта и се обадих на нашите да ме вземат.

-Към колко часа беше това

-Ами не помня точно може би към 00:40

-Добре продължи

-Тръгнах по пътя за да ги пресрещна и...

-Разхождала си се сама посреднощ?Не те ли беше страх.

-Ами градчето е малко.Тук не се случват никакви странни неща.

-Не бъди сигурна Скайлър!Внимавай.После какво стана?

-Ами изчаках ги.Качих се в колата и потеглихме.

-Забеляза ли нещо странно?

-Не.

-Добре..

-Изведнъж мама изпищя и усетих как колата полита от пътя...

-Какво прави през това време

-Аз..аз..-сълзи се стичаха по бузите ми

-Успокой се Скайлър. Кажи ми какво точно стана.

-Не знам!-започнах да викам.-Аз..

-Хайде нищо ли не видя ?!

-Аз..аз си пишех със Сара и сякаш нещо изведнъж изскочи на пътя и...-не мога да издържа.Ще се срина

-Шерифе,директора ви вика.Нападение на животни.-Стефан??

-Добре идвам веднага!Скайлър ти се успокой с теб ще си говорим когато приключа.

Шериф Форбс излезе от стаята.Останахме само аз и той.Не можех да спра сълзите си.Той дойде,клекна до мен и постави ръка на рамото ми.

-Хей,..добре ли си?-имаше загриженост в очите му.Избърсах сълзите си и кимнах

-Шерифът беше прав.Не умееш да лъжеш.

В този момент сълзите обляха лицето ми и го покрих с ръце.Не исках да ме вижда как плача.

-Хей,не се крий от мен.-Каза взимайки ми ръцете в неговите.-Не се страхувай!

-Стефан..

-Шш..не казвай нищо./постави ръка на устата ми/Излей си мъката така ще ти олекне.

-Аз..аз знаех,че ще е трудно,но..но

-Спокойно.-Беше ме прегърнал и галеше косата ми.Чувствах се.... в безопасност.

-Аз съм ужасна...пишех си със Сара когато колата излетя от моста.Не можах да направя нищо.Аз съм виновна!

-Не Скай!Не си!Погледни ме.Нямало е какво да направиш.Дори и да не си си писала със Сара...какво щеше да се промени.

-Щях да спася мама и татко!

-Скай нищо не си можела да направиш.-каза тихо.-Хей!Хей погледни ме!-Повдигна брадичката ми и потънах в зелените му очи.-Не си виновна ти!Ясен ли съм.

-Но аз оцелях а те...

-Скайлър- прекъсна ме-Не си виновна ти!

Очите ми се затваряха....

Харесва ли ви историята?💙