Скайлър
Прибрах се и си взех бърз горещ душ.За щастие чичо Джон още не беше дошъл и имах време да се обадя на Сара/най добрата ми приятелка/.
**-Хей,Скай как си?-попита ме Сара.
-Добре съм.Днес отново бях на гроба на мама и татко.
-Знам,че ти е трудно,но трябва да го преодолееш.Не сме излизали от седмици.
-Да.. относно това съжалявам аз просто...
-Няма проблем- прекъсна ме тя.-Утре ще ми се реваншираш.След училище си моя.
-Ха-ха добре./чу се викане от кухнята/
Виж Сара трябва да затварям.Явно чичо Джон е дошъл.Ще се чуем утре.До скоро!-Чао,Скай!**
Слязох долу и заварих Джон да говори с Роуз и Адам.
*Роуз е сестрата на майката на Скайлър- тоест леля й.Адам е брат й,а Джон е брат на баща й - тоест чичо й.*
-Хей,Скайлър радвам се да те видя!-Поздрави той.
-Спри с фалшивата си любезност.Знам какво искаш.
-Директна си.Точно като баща си,но не виждам къде са ти обноските.
-Нямам намерение да да те каня.Любезността ми си взе почивка миналия месец.
-Виждам,че още не се е върнала,за това ще се самопоканя.-Той влезе в къщата игнорирайки безмълвностоящите Адам и Роуз.
-Вечерята е сервирана-Обади се най накрая Роуз.
Седнахме на масата и за мое нещастие Джон седеше точно срещу мен.
-Е ..-каза той режейки бавно пържолата си на малки хапки.-Скай...
-Казах,че може да си спестиш любезностите!-прекъснах го аз
-Добре.Ясно.Вчера се обадих на адвоката си и..
-Изобщо не си го и помисляй!-избухнах аз.
-Скай..-Роуз се опитваше да ме успокой.
-Скайлър изслушай ме.
-Не искам да те слушам!Аз и брат ми никъде няма да ходим!Нито ти някога ще получиш права над този дом!
-Скайлър аз просто се опитвам да...
-Не ме интересува!Попечителските права остават при Роуз!
-Това зависи от съда Скайлър!
-И от мойте показания!
-Скайлър...-понижи ледено тона си
-А й да не забравяме медицинските!Алкохолик шибан!-Скайлър неде....опита се да ме спре Роуз.
-Ако заведеш дело срещу Роуз,ще се погрижа да изгниеш в затвора!
-Скайлър престани!Опитвам се да бъда учтив,но ти прекаляваш!
-О,какво стана г-н любезен изплаши се само от споменаването на Прея.
-Не я намесвай!
-О,хайде Джон и двамата знаем,че тя не умря от естествена смърт!
-Скайлър!Чашата преля!
-Скай недей!Няма смисъл-обади се брат ми.
-Не Адам.Няма да се оставя на един убиец!
-ТЯ УМРЯ ОТ РАК СКАЙЛЪР!
-Аз те видях Джон!Онази нощ бях там.ВИДЯХ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ КАК Я ЗАДУШИ С ВЪЗГЛАВНИЦАТА ДОКАТО СПЕШЕ!
-ТОВА НЕ Е ВЯРНО!-Стана от масата той.
-Беше пиян и я задуши със собствените си ръце!
-Скай..-прошепна Адам.
-НЕ Е ВЯРНО!-крещеше срещу мен.
-САМО ВИНОВНИТЕ ОТРИЧАТ!
-КРАЙ!Това беше!Ще се видим в съда Роуз.
-Не смей да я заплашваш шибано копеле!
-Ще си промениш държанието Скайлър!
-Няма да го направиш!
-Само гледай!
Излезе без да каже нищо повече.Настана тишина.
-Скай..-започна Роуз
-Недей.Няма смисъл!
-Но...
Качих се в стаята си по най бързия начин,хвърлих се на леглото и заспах.
YOU ARE READING
Kill Me
Teen Fiction*Скайлър* -Аз се влюбих в Джейк.. -Скайлър ти и Стефан.. -Знам-прекъснах го аз-Но Джейк ме кара да се чувствам себе си. -Скай...те са братя.Какво ще стане със Стефан-подсъзнанието и разумът ми не спираха да спорят. Аз наистина ли се влюбих в Джейк...