Ако ме обичаш, пусни ме(СПРЯНА)

Част 3

Няма нужда да ви разказвам какво стана през тези два дни. И преди да си помислите нещо- не, не сме го правили. Твърде сме малки, само на 15. Понеделник- един от най-умразните ми дни. Но щом съм с най-прекасните приятели и с най-страхотното гадже на света, всичко е толкова хубаво! Краят на учебната година е, и сме затрупани с тестове. Но всичко мина, вече е лятна ваканция.

              5 години по-късно
Вече съм на 20. С Маркъс сме все още заедно. Завърших училище с отлична оценка- както и Мак. В един слънчев ден, родителите ми ме повикаха в хола. Щом слязох и седнах пред тях, майка ми каза- Мила, нали знаеш университета в Лос Анджелис, в който искаше да постъпиш? -Да, какво за него?-попитах аз -Одобрили са те, и с баща ти решихме да се преместим там, за да ти е по-лесно, за да можем да ти помагаме. -КАКВО!! НО АЗ... НО ПРИЯТЕЛИТЕ МИ... НО МАК... -Знам мила, но така ще е по-добре​ за теб. Знам, че искаш да сме тук, за да може да идваш през ваканциите и да виждаш всички, но погледни го от другата страна- ще можем да ти помагаме много повече, отколкото ако сме тук.- каза баща ми. -Но татко, ти знаеш колко много искам да остана, как искам да съм със семейството си и приятелите си. И с гаджето си, а вие просто казвате, че ще се местим на другия край на света! -Мила, моля те, събери си нещата, кажи на всички, и в понеделник заминаваме.-каза мама. -Добре.- казах аз. Качих се в стаята си, и се разплаках. Звъннах първо на най-добрата си приятелка, и ѝ казах да се срещнем в парка. Щом пристигнах, ѝ разказах цялата история, казах и за заминаването, а тя ме прегърна, после се отдели от мен, погледна ме и ми каза: -А какво ще правиш с Мак? -Незнам. Ще му кажа последен. Мисля, че така ще е най-добре. -Щом така казваш. Не забравяй, че аз съм винаги с теб! -Никога няма да забравя!- прегърнах я отново и се прибрах. Обадих се на още няколко познати, и им казах. Най-накрая позвъних и на Мак.(разговорът между двамата)

-Хей, Мак!

-Хей любов, как си, да не се е случило нещо?-една сълза падна от окото ми, и збърсах я и подсмръкнах.- Скъпа, защо плачеш, какво се е случило?!

-Нищо, добре съм. Но може ли да се видим в парка след 15мин, на нашата пейка?- тогава още няколко сълзи се стекоха. Избързаха ги и пак изхленчих.

-Емили, вече тръгнах, ще те чакам там. Обичам те!

-И аз теб!- затворих, и се разплаках. Как ще живея без него, какво ще правя с живота си?! Избързах си сълзите, обух се и отидох в парка. Мак вече ме чакаше там. Щом ме видя, се затича към мен, и ме прегърна силно. И аз го прегърнах, няколко малки сълзи отново се стекоха по бузата ми, и паднаха върху неговата блуза. Когато видя че плача, Маркъс избърса сълзите ми, и каза: -Емили,...