Легнах си, и започнах да си спомням за моментите ми с Мак. И докато се усетя, съм заспала. На сутринта се оправих и тръгнах към колежа. По пътя стещнах Джесика(една от приятелките ми в ЛА) -Хей Джес!
-Хей Мони! Как си? Изглеждаш ми леко тъжна. Или по-скоро разочарована.
-Ами, нали знаеш момчето, с което излизах? Мак?
-Да, какво за него?- тогава и разказах цялата история. Разказах и за снимката, за думите(съобщенията) на онзи човек, и щом приключих, една сълза се спусна по бузата ми.
-Мислех, че няма да ме забрави. Мислех, че все още има чувства към мен, както аз към него.
-Не плачи мила! Сигурна съм, че още те обича. Попитай го, дали си е намерил някоя "сродна душа". Но не директно. Попитай го как вървят нещата там, дали се е запознал с нови хора. И ако ти каже да, го разпитай за тях- дали ги харесва, дали иска да бъде повече от приятел на някое момиче. И така ще разбереш.
-Права си! Ще го попитам! И ще разбера, дали е продължил напред.
След края на часовете (в дома на Емили)
Лежах на леглото, с телефона в ръка, мислейки какво да пиша на Маркъс. И изведнъж просто му писах.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
От части, се зарадвах че няма друга. Но ако имаше, щях да се радвам за него. И така, докато се осветява, не викнаха за вечеря, и часът стана 23:30. Легнах си, и веднага заспах.
