Ако ме обичаш, пусни ме(СПРЯНА)

Част 8 (част 3 от маратона)

Гледна точка: Маркъс

Събудих се, оправих се, и тръгнах към колежа. На път за там, срещнах Джейсън. С него се запознахме на 1 учебен ден. С тъкмо влизахме в училищния двор, когато някой се хвърли на гърба ми.

-КАКВО ПО...

-Добре де, добре. Слизам щом не ти харесва.- каза Аманда с тъга в гласа си.

-Не, няма проблем. Просто от доста време, никой не го е правил, и бях отвикнал. Съжалявам, за реакцията си.

-Няма проблем.- каза тя с вече усмихнато лице.- Но искам да ми се реваншираш.

-Добре, как?- попитах.

-Като днес след училище ме заведеш на кино.- каза тя. Знам какво прави-кани ме на среща.

-Назнам, зарбрах се с Ем да се чуем по видеочат, а имам и тренировка след това. А веднага след училище, ще помагам на баща ми да боядиса гаража. Съжалявам Анди. А и не изпитвам тези чувства, които ти изпитваш към мен. Знаеш- да сме нещо повече от приятели.

-И защо така?! Заради онази бивша уличница?! Заради нея ли?! Забрави я! Можем да бъдем заедно! Тя не ти е нужна! Само аз ти трябвам!

-Наречи я още веднъж уличница, и няма да можеш да си казваш името. Нито да го пишеш. Това, че ти си такава, не означава че и тя е! Разкарай се от живота ми, и не смей да влизаш в него втори път!

-Значи ще играем така?! Добре, нямам нищо против! Но запомни едно от мен- ще стъжня живота и на двама ви!

-Само посмей!-заканих и се аз, но тя се обърна и тръгна на някъде. И като си помисля, че бяхме приятели. Просто започва да ми се гади. След училище, ще говоря с Ем, и ще иразкажа всичко.

По време на скандала
Гледна точка: Емили

Джак ми се обади на видеочат, защото му било скучно да върви сам към колежа. А и аз нямах лекции днес. Когато стигна в двора, той замръзна като прострелян.

-Джак, какво ти стана?

-Виж сама.- каза той, и обърна камерата. Неможах, да повярвам на очите си. Мак крещеше на висока брюнетка. Замислих се, на кого крещи и защо. Затова казах на Джак да се приближи. Той го направи, и тогава разбрах, че Маркъс крещи на Аманда. Заслушах се в това което казва. Говореха за... МЕН! Какво?! Тогава го чух да казва:

-Наречи я още веднъж уличница, и няма да можеш да си казваш името.- значи все още има чувства? Спорът завърши, Джейк обърна камерата към себе си и каза:

-Е, видя ли как те защитава твоето момче?

-Той не е моето момче Джак, за жалост.

-Кога се връщаш? Липсваш на всички!

-Знам, и вие ми липсвате. Още 3 години, само още 3.- след това затворих, и както винаги- започнах да мисля.

Съжалявам, че качвам толкова късно маратона, и че е толкова кратък- само 3 части. Както ви обещах- драмата започва да се прокрадва. Записах се в едно състезание по писане, тук в Wattpad, което ще заема една по-голяма част от времето ми. Но отново ще пиша и качвам. Надявам се да ви хареса. Гласувайте и коментирайте за повече- така ми давате още повече мотивация да пиша. Много от вас чакаха този маратон с нетърпение. Знам- добър човек съм, че го качих ахахах. Но очаквайте нова част скоро. Обичам ви!