Ако ме обичаш, пусни ме(СПРЯНА)

Част 13

Малко преди краят на последната година на Емили в университета(3 дни)
Гледна точка Емили

-Мамооо! Как можа?!

-Мила, знам че ти е трудно, но така ще е най-добре! Повяр...

-Не, мамо! Няма да повярвам на лъжите ти! Защо не разбираш, че аз имам личен живот, за който сама мога да взимам решения?!

-Емили, не говори така на майка си!- каза баща ми.

-Татко, не я защитавай! Ти много добре знаш, че това не е правилно! Много добре знаеш колко ти е трудно да свикнеш с хората тук, въпреки че са минали 3 години от както живеем на това място! Много добре знаеш, че тук имам приятели, но те са нищо в сравнение с тези, които са били до мен в продължение на 19 години! И не ми казвай, че ще свикна, защото не мога! А и не искам!

-Емили, на всички ще им бъде трудно, но с баща ти го правим заради теб.- каза майка ми спокойно.

-А не е нужно мамо! След като го правите заради мен, а аз не го искам, ще бъде по-добре да се откажем!

-Емили Паркър Уотсън! Качвай се в стаята си! Ние с майка ти ще помислим, а щом вземем решение, ще те извикаме.- съобщи баща ми.

Качих се в стаята си и зачаках.

Половин година по-рано. След раздялата на летището.

Не спирам да мисля за Мак! Толкова ми липсва! Нямам търпение да завърша тази година, да се върна в Ню Йорк и да съм с любовта на живота ми завинаги.

Прибрах се и чух как майка ми и баща ми обсъждат нещо в кухнята. Мислих да ги прекъсна, но тогава чух нещо много интересно:

-Паркър, тя няма да го приеме добре. Знаеш колко много обича Ню Йорк.- каза майка ми.

- Но ще е за нейно добро, Лидия.- увери я баща ми.

Те продължиха да говорят, а аз само се качих в стаята си и се опитах да забравя за това.

В момента

Сетих се за разговора им в кухнята преди време. Как не се сетих още тогава?! Ако ги бях прекъснала сега те нямаше да ме карат да живея тук завинаги! Взех си лаптопа от бюрото и си пуснах музика. Прегледах социалните си мрежи, докато не чух гласа на майка ми отдолу:

-Мила, слез долу ако обичаш.

Слязох долу, настаних се на дивана и ги подканиха:

-Е, хайде! Какво решихте? Ще ми съсипете ли живота или разбрахте, че съм вече голяма и сама мога да се оправям?

-Емили, знаем колко е важен за теб Ню Йорк, затова ще се приберем там веднага след като завършиш.

-Наистина ли?! Ооо, много ви благодаря! Страхотни сте!

Качих се в стаята си и се обадих на Мак.

- МААК!- изписках по телефона.

-Емили, не съм глух. Може и без да викаш. Но все пак, какво има?

-Веднага след като завърша се прибирам! Представяш ли си?! Аз не!

-О, Ем! Много се радвам! Нямам търпение! Когато разбереш подробности ми се обади, ясно?

-Да. Обичам те!

-И аз теб!

И такам...
1. Много съжалявам, че не съм качвала. Просто вдъхновението ми е някъде далеч от мен, а и нямам време.
2. Адски много ви благодаря за над 600 прочитания! Това е нещо неземно! Никога не съм вярвала, че ще историята ми ще придобие такъв успех.
3. Весела Коледа! Дано сте получили това, което искате! И Честита Нова Година. Знам, че е утре, но най-вероятно няма да мога да ви поздравя.

Наспамете в коментарите дали ви харесва историята. Кажете ми и как мислите, че ще се развие тя. Обичам ви и чакам мнението ви!