Ако ме обичаш, пусни ме(СПРЯНА)

Краят...

За начало искам да се извиня на всички. До преди малко превъртах как да започна всичко това в главата си, но така и не намерих правилните думи. Но както знаете-докато говорим или пишем нещо винаги думите преливат... Замислих се защо въобще правя всичко това? Защо сама се наранявам по някакъв начин? Защо причинявам болка на хората около мен и защо се отдалечавам от най-близките си приятели? Нямам отговор на всичко това. Може би няма и да намеря. Но до тогава просто не мога да понеса всичко... 

Знам, че доста от приятелите ми четат това във момента, но моля ви-не ме разпитвайте какво се е случило. От части самата аз не знам... 

След задълбочено мислене над това какво да направя за бъдещето си, реших да спра да пиша. Поне за сега... 

Да, спирам да качвам нови глави на "Ако ме обичаш, пусни ме"... Нямам вдъхновение, а и време да пиша... Не искам да трия книгата, защото след време може и да я продължа. Но за сега, просто няма да има нови глави.

Не спирам да пиша, заради хейт книгата в която ме качиха. Напротив! Приемам всеки един хейт коментар като градивна критика. Знам, че историята ми не е добра, но все пак ми е първа история. А и всеки прави грешки. Затова сме хора...

Ако сте прочели всичко това, всички тези 213 думи,благодаря ви! 222... 223... 224... Мога да продължа бройката, но ще е излишно... Защото ако наистина сте прочели всичко това, значи ще има за кого да продължа да пиша след време...

Благодаря на всички, които са до мен! Най-вече на две момичета, които дори и да се опитат да прочетат това, те просто няма да го разберат... Обичам ви Д. и Ж. 

Надявам се скоро пътищата ни да се пресекат, и то само заради добри причини...

СБОГОМ!