Ако ме обичаш, пусни ме(СПРЯНА)

Част 12

Гледна точка Мак

-А знаете ли кога ще се върне?- попитах аз.

-Ами всъщност да. Ще остане там още седмица. Иска да посети баба си и дядо си и да се види със старите си приятели.

-Е, значи все пак има някаква вероятност да се видим.- казах аз, но всъщност се опитвах да убедя себе си.

-Е, радвам се че се видяхме, Мак. Дано с дъщеря ми да се засечете.

-Дано. Довиждане!

-Чао, Маркъс!

Тръгнах си, но с не това което очаквах. Набързо стигнах до хотела, отворих лаптопа си и започнах да мисля "Дали има как да пренасоча датата на полета ми за връщане? Трябва да видя Ем, независимо какво трябва да направя.". След час и половина търсене и след две порции лазаня "Болонезе" намерих начин за пренасочване на глупавите билети. Но единственият начин бе, да пристигна на летището у дома точно в деня, в който и Емили ще лети за Лос Анджелис. Все пак се надявам да я видя.

Гледна точка Емили

-Нима?- попитах аз г-жа Филър(майката на Мак).

-Да, миличка. Мак искаше да се види с теб, но явно и той много ти е липсвал.

-Да, така е. А знаете ли кога ще се прибере?

-Ами да, всъщност това трябва да стане след сед...- някой ѝ се обади по телефона.- Извини ме за секунда.- каза тя и влезе леко навътре в антрето на апартамента. Но все пак можеш да чуя това за което говореше.- Да? Нима? Да, тук е. Ами, не знам, дали? Ще ѝ кажа. Добре, и аз те обичам!-тя се върна при мен- О, Ем! Мак ми се обади и каза, че ще се прибере в деня в който и ти си заминаваш. Надява се, ако не се засечете в града, да го направите на летището.

-Добре. Много ви благодаря г-жо Филър. Приятен ден!- казах аз и се прибрах.

1 седмица по-късно

Днес се прибирам в Лос Анджелис. През изминалата седмица се видях с роднините си, приятелите си и дори бях в старото си училище. Мак така и не се прибра, затова единственото нещо на което се надявах бе, че ще се засечем на летището. Докато чаках да обявят полета ми, чух някой да вика зад мен:

-ЕМИЛИИИИ!!!

Гледна точка Маркъс

Тъкмо кацнах. Свързах се с Ем миналия ден и разбрах, че полетът ѝ излита в 16:30 часа, а моят каца в 16:00 часа. Излязох по най-бързия начин от самолета, взех си багажа, минах през всички проверки и се насочих към мястото, на което пътниците чакат полетите си. Сред тълпата видях...

Гледна точка Емили

Обърнах се и видях Мак. Станах от мястото си и се затичах към него. Той разтвори ръцете си, за да мога аз да се хвърля на врата му.

-О, Боже мой! Мак! Не знаеш колко много ми липсваше! О, мили Господи! Обичам те, обичам те, ОНИЧАМ ТЕ!- последното го извиках, с което привлякох всички погледи върху нас. Но не ми пукаше! Важното беше, че най-накрая го виждам.

-Ем, знаеш ли колко ми е трудно без теб?! Толкова много съжалявам, че се виждаме тук, а не в твоя или моя дом. Ако не бяхме толкова свързани, нямаше да измислим нещо такова, без другият да знае и щяхме да прекараме цяла седмица заедно.- каза той, опитвайки се да прикрие сълзите си. В този момент той сля устните ни. По тялото ми сякаш премина ток. Толкова ми липсваше това! Разбира се, отвърнах на целувката му. Точно когато и двамата започнахме да разбираме, че това не е сън, се чу нещо разбиващо сърцето ми за втори път:

-Моля, пътниците за полет 126 за Лос Анджелис да се насочат към изходите. Благодаря!

-Не, не, не! Не може да е истина! Не сега! Защо толкова рано?! Не, Мак, не искам да тръгвам! Моля те! Не, не!- започнах да плача аз, а Маркъс само ме придърпа към себе си и ме прегърна по-силно.

-Емили, шшшшт. Няма нищо, мила. Пак ще се видим! Дори и да не е много скоро! Моля те, спри да плачеш.- той хвана лицето ми с две ръце и избърса сълзите ми.- Хайде, тръгвай. Знам, че ти е трудно. Но повярвай ми- и за мен не е лесно. Но ще се справим. Не остана много, нали?. Винаги ще сме заед...

-Последно повикване за полет 126 за Лос Анджелис. Моля всички пътници да се насочат към изходите.

-Обичам те, Мак!- казах аз и го целунах за последно. Докато той осъзнаваше какво се случва, аз се отскубнах, взех си раницата и се затичах към изхода. Не исках да свършва. Просто беше твърде болезнено.

И така. НАЙ-НАКРАЯ КАЧИХ ГЛАВАТА!!!! Много съжалявам, че се забавих. Просто нямам абсолютно никакво време. А също така обмислям да направя и нова книга. Но не някоя романтична, фентъзи или нещо от този сорт. Искам да е нещо по-нестандартно, като книга за помощ. Там всички вие ще получите някакъв "отговор" на въпросите си и проблемите си. Ако искате да направя нещо подобно, просто коментирайте! Вие ще ми пишете на лично съобщение какво ви измъчва и какъв въпрос относно живота имате. А аз ще качвам отговорите си точно в тази книга. Така ще се опитам да помогна не само на вас, а и на тези, които просто четат. Предварително благодаря! Обичам ви! Бъдете готови за нова част съвсем скоро!