The New School , The New Life , The First Love And... Hurt || ChanBek || SeKai

~ 1 ~

Гледна точка Чанюл :

Бях толкова изморен от днесшният ден . Нямах търпение да се пребера . Точно това се случи .
След като влязох в огромният си дом се качих бързо по стълбите към стаята си .

-Чаан , ти ли си ? - Чух майка ми да се провиква от кухнята .

-Даа , няма да вечерям не ме чакаите ...- Извиках и аз от горният етаж . Влязох в стаята си и се хвърлих на леглото си . Неусетно заспах ....

~~~

Гледна точка Бекхюн :

- След още двайсетина минутки най-вероятно ще пристигнем мамо . Да , добре сме . Чао , и аз те обичам ..

От къде трябваше да започна всичко . Историята е дълга ...
Казвам се Бюн Бекхюн и съм на 19 години . Живея в Бусан ....е живях.  Бедните ми и мъчещи се в мизерия родители ме отгледаха . Колкото и да им се искаше да ме отгледат по-добре , да ме хранят с по-здравословни храни , да ме обличат скъпи дрехи също като останалите деца , това не се получаваше.  Те мечтаеха само за едно . Да имам доброто образование което те не са имали . Сега , когато най-сетне имат нужните средства , те ме изпращат в едно найстина добро училище в столицата . А най-хубавото е че Сехун е с мен . Сехун .....той е едно магаре което познавам от шест годишен . Сега спи на рамото ми и заедно чакаме на пристигнем .

~~

-Хьонг ....ставай ! - Бутаха Сехун зверски . Ощипах го няколко пъти но не се събуди . Шофьорът седеше със скръстени ръце пред нас и потропване изнрвено с крак.
След още малко побутванкия, Сехун реши да се събуди и слязохме от автобуса с багажа си . За наш късмет къщата ни беше наблизо и ако не се разсейвах ме , можех ме да стигнем бързо. 

- Бек ....сигорен ли си че не сме се изгубили ....- Говореше ми той все още сънливо , а аз извъртях очи .

- Сехуне , стойм пред къщата от десет минути ! Чакам те да си надигнеш задника и да ми дадеш ключовете за да отключа . - Развиках му се аз .

- Така ли ? Не съм забелязал ..

Итлючихме и влязохме вътре . Беше хубаво и уютно . Перфектно за нас двамата .
Чу ми се нещо странно и започнах да се оглеждам . Сехун отиде до тоалетната с аз продължих да следвам този звук . Когато стигнах до куфара на Сехун се спрях . Звукът спря.  След малко пак го чух , но по-силно . Наведох се и бавно започнах да отварям синият куфар на Сехун . Когато го отворих до половина , какво да видя ..

- Сехун ! Найстина ли си взел котката си !

- Хей , не ме вини ! Ако я бях оставил при нашите , тя ще ще да умре от глад ...
Качвам в стаята си . Не забравяй че утре сме на училище ...

- Айш....забравих за това ...